Вчера, а на места в страната и днес, се отдава почит към Апостолът на свободата- Васил Левски.
Стотици се стекоха на места, където можеха да демонстрират и да се поклонят пред една истинска светиня на българския дух.
Дела трябват, а не думи! Тези думи на Апостола обаче се разминават силно с дейността на повечето българи, занимаващи се с политика /изразявам се така, защото единици от тях могат да бъдат наречени политици/.
Ако се върнем на днешния ден вчера, при паметника на Левски имаше една административна акция, в която участваха и малцина граждани, дошли да почетат Апостола. Видяха се десетки, за които най-важното явно е било да се снимат- че присъстват, или че са оставили някое цвете...
Това е един ден, ако приемем и честването на рождението на Левски /18 юли- годината няма да я споменавам, защото и тя се оказа спорна/. А в останало време освен празни приказки, предизборни обещания /много често, защото и изборите на на често/, популизъм и номадство.
Просто е грозно да се гледа и да се слуша как общински съветници в началото на едно заседание са уж опозиция, а по-късно гласуват с управляващите.
Еколози са се хванали в 2-3 фирми като съсипващи здравето и живота на русенци, но фините прахови частици не ги тревожат.
Гледаш едни хора, без гръбнак и без мозък не оказват нищо повече от пръст върху "правилния бутон".
Гледаш и не разбираш как, биз да има някаква промяна по отношение на едно гласуване, днес сме ПРОТИВ, на следващата сесия- ЗА.
Не зная как би реагирал Апостолът на свободата, ако днес беше жив и разбереше как гласуват депутатите. Как с охота тези в правната комисия решават да има 6 години затвор за журналисти, след което Борисов да обяснява, че този "елит" не бил прочел.
И за тази си работа какви заплати да си гласували...
И в местния парламент нещата не са много по-различни, но като съототношение на положен труд и заплата сигурно се изравняват. Моля само да не се спекулира, че съветниците са се запознавали предварително с материалите за едно или друго заседание. Със сигурност 15 души реално участват в работата на общинския съвет.
Та да се върнем на Левски... Времената са други. Ценности няма, има само келепир... Ако Левски живее в сърцата на много българи, Бай Ганьо, Дочоолу и Гочоолу се оказаха също така безсмъртни и по-живи... като троскот!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай