От 17 февруари 2026 г. ще действат нови правила за разноските за адвокат и ще отпадне забраната адвокатите да се рекламират. Тогава ще влязат в сила промените в Закона за адвокатурата (ЗА), с които бяха изменени и Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуалният кодекс (АПК), Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) и Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Новите текстове са обнародвани днес в „Държавен вестник“.
Да се стигне до тук отне почти две години. Промените в ЗА първо бяха приети през 2024 г., но тогавашният президент Румен Радев ги върна частично за ново обсъждане и с окупация на трибуната „Възраждане“ и ИТН попречиха на окончателното преодоляване на ветото му.
На 30 януари 2026 г. бяха приети за втори път, а на 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова е издала указ за обнародването им и днес измененията бяха публикувани в „Държавен вестник“.
Висшият адвокатски съвет премахна минималните възнаграждения и прие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Сега в Закона за адвокатурата се въвеждат критерии, които трябва да спазват адвокатските съвети, когато определят възнаграждението на адвокат, когато това не е сторено в договор с клиента, както и съдът, когато определя разноските за адвокат. Те са:
Как ще се прилагат тези критерии ще се определи в нова наредба, която трябва да бъде издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет в срок от 6 месеца.
До влизането ѝ в сила ще се използват законовите критерии и ще се прилага по аналогия Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
Освен това законът вече изисква особените представители да се определят на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, определени с наредба на ВАдС.
А адвокатът, който е определен за особен представител, се задължава в 7-дневен срок от уведомяването му да заяви дали поема представителството пред адвокатския съвет. В случай че поеме представителството, е длъжен да води делото със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
В ЗА изрично се регламентира, че адвокатските съвети, а не съдът, определят възнаграждението на особения представител, като ще са длъжни да спазват и вече посочените критерии.
ВАдС ще приеме и наредба с правила за определянето на особените представители. До влизането ѝ в сила, което трябва да стане до половин година, определянето на особения представител ще е „с мотивирано решение на адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия в съдебния район по седалището на съда, пред който е висящо делото“.
По отношение на определянето на разноските за адвокат при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, бяха направени две значими промени. Първата е, че възражението за прекомерност задължително трябва да се мотивира. А втората е, че съдът, ако реши, че следва да намали отговорността за разноски, няма да може да пада под сумата, която страната, отправила възражението, е платила на собствения си адвокат.
Разпоредбата в ГПК гласи: „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“
Текстове със сходно съдържание бяха въведени и в АПК, ДОПК и ЗАНН.
От 17 февруари 2026 г. адвокатите вече ще могат да рекламират дейността си, както и да осъществяват контакти с потенциални клиенти чрез посредник.
Когато използва посредник, адвокатът е длъжен да не допуска намесата му в отношенията с клиента след установяване на първоначалния контакт между тях. Освен това посредникът не следва да получава и да използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката, нито пък интересите му да накърнят тези на клиента.
При рекламиране на дейността си адвокатът не може:
Следва да се отбележат още две промени, които вълнуват адвокатите. Първата е, че отпада възможността на избори в гилдията да се гласува с пълномощно, като се предвиди, че „гласуването може да се извърши и със специализирано електронно устройство за машинно гласуване“.
А втората – че дисциплинарно освободените от съдебната система вече ще чакат три, а не две години, за да имат право да се впишат като адвокати.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай