Памет, а не забрава: русенци почетоха жертвите на комунизма

---

   В Деня на почит към жертвите на комунистическия режим русенци се събраха пред паметника на жертвите на комунизма, за да почетат паметта на хилядите българи, загубили живота си след 9 септември 1944 г. Сред присъстващите беше народния представител Иван Белчев (ПП-ДБ), който произнесе кратко слово пред събралите се граждани.

 

   В изказването си той припомни, че на 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася първите си смъртни присъди, като 147 представители на бившата власт, регенти, офицери и журналисти са осъдени на смърт и разстреляни без право дори на сбогуване със семействата си. Те са погребани в общ гроб без надгробна плоча. „Това е само началото на един режим, който бележи една от най-тъмните страници в българската история, период, в който българи убиват българи", заяви Белчев пред присъстващите. Той обърна внимание, че темата за комунистическите репресии е слабо застъпена в образователната система, въпреки че е ключова за разбирането на днешното състояние на страната. 

 

   Росен Симеонов, председател на ДСБ Русе, сподели "Комунистическият режим, наложен с помощта на съветската армия, унищожава физически интелигенцията и духовно целия български народ, като в годините след Втората световна война отнема живота на между 30 и 50 хиляди души. Прошката е възможна само след разкаяние, а такова няма, вместо това наследниците на отговорните за репресиите и днес отказват да поемат отговорност и да почетат паметта на жертвите."

 

   "България би била различна държава, ако този период не беше белязал нейното развитие, но именно затова днес имаме дълг не просто да помним, а да опазим паметта жива и честна", заяви Орлин Пенков, представител на Продължаваме Промяната. "Длъжни сме да се погрижим децата ни да бъдат по-добре и правилно образовани, да познават историята такава, каквато е била, за да не допуснем мрачните години да се повторят, защото забравата винаги е първата крачка към повторението."

 

   Събралите се граждани почетоха жертвите с едноминутно мълчание, поднесоха цветя, и останаха край паметника, споделяйки лични разкази за репресирани роднини, за лагерите, за отказа да се подчинят на режима и за унижението, понесено от цели семейства. 

 

   В заключение Иван Белчев изрази позицията, че 1 февруари трябва да се отбелязва официално в Русе, а не да остава ангажимент единствено на отделни демократично мислещи общности. Той пое инициативата от следващата година да работи за обединяване на всички, които желаят заедно, на едно място, с минута мълчание и с цветя, да почетат паметта на жертвите на комунистическия режим.