Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, живеещ сам, към декември миналата година вече е 1562 лева (799 евро). За тричленно семейство с дете до 14 г. са необходими общо 2812 лв. (1438 евро) при двама работещи възрастни. Спрямо предходното тримесечие това е ръст с 1 процент, а на годишна база – с 6 на сто.
Това показват обявените днес, 29 януари, данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за последното тримесечие на 2025 година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.
Лицата, които получават доход под заплата за издръжка, намаляват, това е тенденцията, но все още половината от работещите взимат по-малко от възнаграждението, необходимо за достоен стандарт на живот, обясни Иванова.
Към ноември миналата година 1,521 хил. наети лица (57,5%) са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за един работещ – 2013 лв. /1 029 евро/ (бруто) от общо 2,644 хил. осигурени (без земеделски производители; самоосигуряващи; лица, получаващи парично обезщетение за безработица и др.).
На минимална заплата на пълно работно време се осигуряват 11,8% (256 хил. лица), а общо наетите за доход до МРЗ са 554 хил.
Ръстът на цените на храните в България остава сред най-високите в Европейския съюз, докато страната ни е с най-ниското ниво на заплащане, показва анализът на данните.
Необходимият доход за храна и обществено хранене е 627 лв. (321 евро) за 1 работещо лице.
На тримесечна база към края на декември храните са поскъпнали с 1,3 на сто, като най-съществено са посксъпнали яйцата (с 6%); захарта и захарните изделия (с 4,3 процента); зеленчуците (с 4,1%); бебешките и детските храни (с 3,1 на сто). Цените в ресторантите са се вдигнали с 2,1 процента.
На годишна база увеличението на храните е с 6,9 на сто – като тенденцията на нарастване е валидна за всички групи продукти. Задържане на ниват има единствено през юни, но след това през септември започва увеличение, обясни Иванова. През 2025 г. най-голямо поскъпване има в групата на кафето, чая и какаото – със 17,6%. В групата на хляб, хлебни изделия и зърнени храни на годишна база ръстът е с 11%, като по-отчетливо е нарастването при хляба – с 19.4%. При брашното повишението на годишна достига 14.4%. Захарта и захарните изделия са с 10,5 процента увеличение, а яйцата – със 7,3 на сто. Цените на услугите в заведения за обществено хранене са поскъпнали с 11,4%.
Значително нарастване има при производството на хранителни продукти – близо 20%, каза Иванова.
Любослав Костов посочи, че според данните на Евростат страната ни е на трето място в ЕС по поскъпване на храните на годишна база през декември 2025 г. – преди нас са Румъния и Естония съответно със 7,4% и 5,5 на сто, а България според хармонизирания индекс на потребителските цени е с увеличение от 5,4 процента. В страната ни е най-голямото поскъпване на хляба, киселото мляко, сирената, плодовете, шоколада, сирената, кафето, негазираната вода.
При ниво на доходите от 66% от средноевропейските стойности (измерено чрез БВП на човек от населението по ППС), средните цени на хранителните продукти в България отговарят на 87% от тези за ЕС-27. България не поддържа необходимото ниво на темп на прираст на работните заплати, което да гарантира ефективна конвергенция, посочи Димитров.
Ето защо КНСБ настоява за ръст на работните заплати и в частния сектор с минимум 10%. Това ще позволи компенсиране на ръста на заплата за издръжка за последната година и ще доведе до увеличение, макар и малко, на покупателната способност на работещите. За периода 2021 – 2025 година средната заплата расте с поне 12% годишно. Не виждаме причина това да не се случи и през 2026 г., каза Димитров.
Той обясни, че трябва да бъде внесено бързо удължение на удължителния закон за бюджета, който е до края на март. Законът за публичните финанси позволява само едно удължаване и затова новото трябва да е без срок, до приемане на редовен бюджет. Ако няма такъв пред 1 юли, няма да има увеличение на пенсиите, предупреди президентът на КНСБ.
Служебният кабинет трябва да направи максималното да гарантира стабилност на публичните финанси. Какво става с дълговия календар – удължителният закон не предвижда нищо, попита Димитров. Той обясни, че има редица неизяснени въпроси, сред които създаването на съвместното предприятие с „Райнметал“, което минава през целеви дълг за увеличение на капитала на ВМЗ – Сопот със 700 млн. евро. В неприетия редовен бюджет бяха заложени и 130 млн. за целева емисия за финасиране на БЕХ, с които да рефинансира заемите за комплекса „Марица изток“, които са за заплати на работещите там. Ако от март няма финансиране от БЕХ, няма да има пари за възнаграждения, което ще доведе до социално напрежение. Държавата не може да функционира без механизъм за финансиране. Исканията за бюджет не са само заради заплати, алармира още Димитров.
КНСБ настоява и за транспониране на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. Президентът на конфедерацията предупреди, че от началото на тази година ЕК може да започне да ни налага санкции на дневна база заради закъснението с въвеждането ѝ. В средата на тази година изтича и срокът за транспониране на Директивата за прозрачност на заплащането.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай