Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) прекрати днес ключова обществена поръчка, необходима за правното уреждане на трасето на бъдещата автомагистрала "Русе – Велико Търново". Решението засяга най-напредналите участъци – от Русе до Бяла и обхода на град Бяла, и на практика стопира процеса по изменение на Подробния устройствен план (ПУП).
Докато вниманието на обществеността е насочено към милиардните договори за строителство, именно тази "малка" процедура на стойност едва 172 000 лева с ДДС се оказва препъникамъкът, който може да забави реалното изпълнение с месеци.
Поръчката е имала за цел да се изработи проект за изменение на ПУП – Парцеларен план. Този документ е фундаментът на всяко строителство – той определя точно кои имоти попадат под багерите и трябва да бъдат отчуждени.
Без актуален ПУП, държавата не може да придобие земята, а строителите не могат да работят законно, дори да имат сключени договори за инженеринг.
От АПИ са изпратили покани до две конкретни дружества, но и двете са били отстранени от процедурата. Това говори за тежък дефицит – или проектантите не отговарят на критериите, или заданието на Агенцията е формулирано така, че никой не може да го изпълни.
Засегнатият периметър е огромен – от километър 0+500 до км 76+040. Това обхваща землищата на почти всички населени места по трасето на "пътя убиец":
Община Русе: Мартен, Николово, Русе, Басарбово;
Община Иваново: Красен, Божичен, Иваново, Тръстеник;
Община Две могили;
Община Борово: Екзарх Йосиф, Обретеник;
Община Ценово: Ценово, Белцов, Пиперково, Долна Студена;
Община Бяла: Стърмен, Бяла, Полско Косово, Пейчиново.
Въпреки че стойността на поръчката е пренебрежимо малка на фона на целия бюджет за магистралата, ефектът от нейното прекратяване е диспропорционално голям. Сега АПИ трябва да обяви нова процедура, да изчака нови оферти и да премине през потенциални обжалвания.
Този административен вакуум създава парадоксална ситуация: може да имаме осигурено финансиране и избрани строители, но да нямаме "правен фронт" за работа заради един незавършен чертеж.
Това е поредното доказателство, че големите инфраструктурни проекти в България често катастрофират не на асфалта, а в кабинетите на администрацията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай