Приходната агенция е събрала през миналата година с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г., но въпреки това те не достигат с 1.8 млрд. лв. планираните в бюджета постъпления, което доказа, че разчетите на финансовия министър в оставка Теменужка Петкова са били надценени, за което предупреждаваха експерти още при приемането на бюджетната рамка за 2025 г.
Данъчните приходи са 50.9 млрд. лв. при заложени 52.7 млрд. лв. и събрани през миналата година 42 млрд. лв., съобщи директорът на Националната агенция по приходите (НАП) Христо Марков, който пое мегаведомството през ноември 2025 г., след като предшественикът му Румен Спецов бе назначен от правителството за специален управител на активите на санкционираната от САЩ руска петролна компания „Лукойл“ в България.
Събраната сума представлява 96.5% от заложените в бюджета.
Пред Нова телевизия в неделя новият шеф на НАП отбеляза, че приетият от парламента план за миналата година е бил "голямо предизвикателство".
Въпреки неизпълнението му данъчните приходи бележат около 21 процента ръст, което Марков определи като „героизъм“. Най-съществено е увеличението на събираемостта на данъка върху добавената стойност, който е свързан с потреблението в страната - 24.4%, но и там не са постигнати търсените резултати.
Марков, който стана заместник-директор на НАП две седмици преди назначението на Спецов в „Лукойл“, каза, че е бил изненадан от това и не е имал представа, че ще поеме поста му, която е станал негов заместник.
Преди да оглави НАП като зам.-директор той е отговарял за борбата с прането на пари и смята, че скоро България ще бъде извадена от сивия списък за пране на пари (FATF), където влезе през есента на 2023 г. и прави компания на страни като Камерун, Кения, Намибия, Сирия, Йемен и други.
Над 1000 проверки за неправоерно вдигане на цените на стокит еслед въвежданет она еврото от 1 януари 2026 г. са изършили екипите на НАП, каза още директорът ѝ. 10 процента от тях са завършили с наложени санкции, което той определи като „добро постижение“.
„Няма наложена максимална глоба. В повечето случаи става дума за нарушения от по 6-10 стотинки. Има и онлайн обяви с неправилно превалутиране - там санкциите ще бъдат по-сериозни, дори когато се твърди, че става дума за техническа грешка“, заяви Марков.
Според него от 1 февруари, когато вече няма да може да се плаща с левове, ще изчезнат неудобството с пазаруването в малките магазини.
„Целта ни не е да пълним бюджета с глоби, а да спрем спекулативното вдигане на цени. След наши проверки имаше случаи, в които търговци доброволно върнаха старите цени. В повечето случаи става дума за закръгляне с няколко евроцента-– 6, 7 или 10. При системни нарушения обаче санкциите могат да достигнат до 200 000 лева“, припомни той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай