Газ, лъжи и видео - Как подкрепеният от ЕС и САЩ проект в Чирен внесе хаос в Европейската прокуратура

---

Малинов е ръководил процеса с възлагането на договори проекта, който е генерирал обвинения в измами, изнудване и лошо управление.

Срещата му с Теодора Георгиева в рамките на разследването е определена за 24 март 2025 г. в офиса на Европейската прокуратура в София. Малинов така и не се появява, но в рамките на няколко седмици след това се разгръщат бурни събития, включващи внезапна смърт, съобщения за заплахи и медийна кампания за компрометиране на българския европрокурор и в крайна сметка - провал на разследването.

В последните си публични коментари като представител на Европейската прокуратура за България Георгиева твърди, че санкционираният от САЩ олигарх Делян Пеевски е бил замесен в договорите по проекта за разширяването на газовото хранилище в Чирен. Към днешна дата разследването, което тя ръководеше, е с неизвестна съдба, а ключовият енергиен проект отново е отложен.

"Европейската прокуратура не може да очаква ефективни резултати в България. Едно от възможните послания, които изпраща този случай, е, че ако се осмелите да заведете дела за корупция, които засягат интересите на влиятелни личности, може да има сериозни последици за вас", каза пред Follow the Money Илиана Бойчева, анализатор в софийския Център за изследване на демокрацията.

Андрей Янкулов, старши правен експерт в българския Антикорупционен фонд, отбеляза, че малцина европейци разбират до каква степен съдебната система на страната е контролирана от мощни интереси. "Не може да се говори за върховенство на закона в България, когато институциите са завладени", каза той.

Досега единственият човек, който е изправен пред правни последици в разследването на Европейската прокуратура, е самата Георгиева. И сега тя отвръща на удара, като оспорва в Съда на ЕС отстраняването ѝ от длъжност. Тя твърди, че действията на Европейската прокуратура по отстраняването ѝ са нарушили задълженията за безпристрастност и презумпцията за невиновност наред с други принципи.

                 Руска намеса?

   Проектът за значително разширяване на хранилището за природен газ в село Чирен би бил огромна стъпка в откъсването на Югоизточна Европа от руския енергиен гигант "Газпром". Но въпреки очевидното му стратегическо значение е поставен в застой от българските управляващи поне от 2011 г.

   Това забавяне подхранва подозренията за руска намеса. Едва след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна "Булгартрансгаз" най-накрая обяви търг за проекта през март 2022 г. Това се случи, след като Европейската комисия избра "Чирен" за единствен проект за природен газ, като отпусна 78 млн. евро малко след руското нахлуване в Украйна, за да помогне на "целия регион да устои на заплахите за доставките си на газ от Русия".

   Американската корпорация за финансиране на развитието (The U.S, Development Finance Corporation) - агенция, която подкрепя проекти, свързани със сигурността на САЩ, гарантира заем за допълнителни 364 млн. долара.

Но проектът изглежда зле управляван от самото начало.

   Най-напред "Булгартрансгаз" озадачи участниците в търга, като раздели работата в три отделни договора, което повиши разходите и опасенията за сигурността. Чуждестранните участници заявиха, че необичайната практика ще изключи по-големи международни фирми.

   После "Булгартрансгаз" възложи и трите договора на консорциуми, водени от "Главболгарстрой холдингс", или ГБС. Софийската фирма привлече вниманието на българските медии и антикорупционните групи със спечелването на поредица от големи договори при управлението на доминиращата партия ГЕРБ.

   След това ГБС възложи работата на редица чуждестранни подизпълнители, като междувременно заменяше едни с други, което предизвика съдебни дела от въпросните изпълнители. Компанията също така рязко промени техническите спецификации на договора, преминавайки към по-евтин метод на сондиране - с тревожни последици за безопасността.

   "Булгартрансгаз" обаче одобряваше едно след друго исканията на ГБС за промени. Малинов, който беше главен изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", стана служебен министър на енергетиката, а после отново се върна в газовата компания.

   Междувременно висш одитор на "Булгартрансгаз" - Велко Пеев, подробно беше описал в доклади до Малинов редица нарушения на Закона за обществените поръчки и в безопасността на проекта. Вместо да разследва изнесеното в докладите на одитора, "Булгартрансгаз" уволни Пеев, който по-късно заяви пред АКФ, че е получил анонимни смъртни заплахи. Той изпрати няколко жалби до Европейската прокуратура със седалище в Люксембург

Случилото се с Георгиева

Европейската прокуратура, която е най-важният орган на ЕС за борба с корупцията, се ръководи от 2019 г. от Лаура Кьовеши, някога описвана като "прокурор, който събира скалпове". Кьовеши, чийто мандат изтича тази година, може да отчете осъдителни присъди срещу важни фигури в европейските институции. Разследването "Чирен" също можеше да доведе до такъв резултат - с обвинения срещу някои от най-влиятелните хора и институции в България, в най-важната й геополитическа роля на последната точка за влизане на "Газпром" в ЕС.

Разследването на Теодора Георгиева на газовия проект "Чирен" започва с гръм и трясък - обиск, ръководен от Европейската прокуратура, в три от офисите на "Булгартрансгаз" на 15 август 2024 г. През следващия месец Европейската прокуратура привлича за разпит Малинов, тогава изпълняващ длъжността министър на енергетиката.

След като скандалът набира скорост, "Булгартрансгаз" и ГБС внезапно прекратяват договора си по "взаимно съгласие" според Малинов. С оттеглянето на ГБС проектът разширението на газохранилището в Чирен пропуска ключови срокове.

             Провалено разследване

От началото на 2025 г., когато все още изглеждаше, че разследването на Европейската прокуратура напредва, серия от събития провалиха процеса. Те приеха мрачен обрат, когато майката на Георгиева почина през февруари при пожар в дома си в малко българско село. Георгиева предположи, че пожарът не е случайност, и случаят все още се разследва. Приблизително по същото време обаче разследването на Европейската прокуратура на проекта "Чирен" спира.

Георгиева публично намекна, че българските власти създават "препятствия" пред разследването, включително с предварително уведомяване на "Булгартрансгаз" за августовската акция. "Ако сте предупредени и имате 10 дни, за да изчистите имейлите, телефоните и бюрото си от документи, които биха могли да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям", каза тя пред българските медии.

   След това се появи компрометираща информация срещу прокурора. В медиите беше разпространено видео, показващо Георгиева с Петьо Петров, разобличен като ръководител на мрежа за изнудване, използваща българския правен апарат за разбиване на бизнеси, който в момента е в неизвестност. Петров говори в по-голямата част от видеото, като разговорът се фокусира върху кандидатурата на жената за поста на Европейска прокуратура. "Решихме, казва Петров. Вие сте вътре и това е всичко." Георгиева отказа коментар.

   Анализаторите казват, че покровителството е неразделна част от българската съдебна система. Това включва и кандидатите за Европейската прокуратура, които съгласно европейското право се номинират от националните органи, преди да бъдат представени на Европейския съвет за одобрение. "За съжаление, България демонстрира ограниченията на европейския надзор, когато се сблъсква с дълбоко вкоренени местни мрежи на влияние", каза Екатерина Баксанова, правен експерт в Института за пазарна икономика на България.

   В коментари пред български медии Георгиева призна, че се е срещала с Петров, но отрече да е извършила каквито и да било нарушения. Тя също така отправи взривоопасни обвинения: разследването "Чирен" е разкрило доказателства, че самият Пеевски е организирал публичния търг за разширяването на газохранилището и след това е поискал плащания около 20 млн. (тогавашни) лева от подизпълнители.

            Пеевски от своя страна заплаши да заведе дело срещу Георгиева за клевета.

  В други коментари Георгиева заяви, че е поискала да бъде отстранена от делото заради заплахи, които е получила, ако повдигне обвинения срещу Малинов. "Поради заплахи и предупреждения, които получих, че ако повдигна обвинения срещу министъра на енергетиката, записи и компрометираща информация ще бъдат разпространени в медиите, се оттеглих от това дело и отводът ми беше приет", каза тя.

  Европейската прокуратура я отстрани на следващия ден. Говорител на институцията отказа да коментира случая, но подчерта, че всички дисциплинарни производства са подчинени на презумпция за невиновност, както и че разследването на неуспешния проект все още продължава.

  Сега Георгиева оспорва отстраняването ѝ от длъжност пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Според жалбата ѝ действията на Европейската прокуратура са нарушили принципите за безпристрастност и справедливост и не са посочили ясна причина за временното ѝ отстраняване. В жалбата се казва, че Европейската прокуратура твърди, че Георгиева е нарушила вътрешните процедури относно разпити на свидетели, което тя отрича.

   Малинов така и не се яви на разпит в Европейската прокуратура, представяйки медицински документ, в който се твърди, че е трябвало да бъде спешно хоспитализиран.

   Самият Пеевски не отговори на исканията за коментар на Follow the Money. Пресслужбата на партията му обаче заяви: "Темите, които повдигнахте, нямат никакво отношение - нито пряко, нито косвено - към нашия лидер, г-н Делян Пеевски, нито към политическата сила, която той председателства, Движението за права и свободи (ДПС)."

   От ГБС заявиха, че промените в подизпълнителите са направени "стриктно в съответствие с договорните разпоредби" и с одобрението на "Булгартрансгаз". Говорител на ГБС добави: "Категорично отхвърляме всички твърдения... Редица от повдигнатите въпроси са предмет на поверителни арбитражни производства в Лондон и не желаем да коментираме подробно, докато тези производства продължават."

   Малинов, който се завърна в "Булгартрансгаз", не отговори на въпросите, изпратени от Follow the Money. Междувременно енергийният проект - уж приоритет на България от повече от 15 години, е отложен с поне още две години.