50% от българските учители са ползвали поне веднъж възможностите на изкуствения интелект, а над 70% знаят как да го използват. Това показва изследване сред 1463 учители от страната, обявено от Албена Спасова, консултант на Световната банка и съосновател на Edtech по време на организиран от "Заедно в час" уебинар за готовността на системата да интегрира новата технология в образователния процес. По думите й по-често до изкуствения интелект се допитват по-младите преподаватели под 40 г.
Експертът посочи, че често изкуственият интелект се ползва за генериране на текстове, които обаче с течение на времето стават еднотипни, както наблюдават в Нидерландия. За да не се стига до това, е важно да се зададе правилно заданието, или т.нар. "промпт". "Учителят трябва ясно да посочи: "Аз съм учител по география, целта ми е тази, искам урок за пети клас със средно ниво на трудност, да се базира на този материал, да е в еди какъв си формат - таблица, доклад или друго". Важно е и да зададем ограничения : "Ползвай само учебния материал", съветва тя.
Спасова открои основните възможности, които дава изкуственият интелект за учителите - да са по-бързи и продуктивни, да планират уроци и работни листове, да преподават персонализирано, да създават презентации, да проследяват напредъка на учениците си, да ги оценяват и др. Учениците пък могат да разчитат на помощ за домашните, за по-лесно усвояване на езици, персонализирано учене, напътствия при проекти и др. И за двете страни обаче има рискове, свързани с когнитивно развитие и социално-емоционалното учене. "Ако ползваме прекомерно изкуствения интелект, това ще отслаби възможностите ни за задълбочено мислене", казва тя и цитира проучване сред студенти от Станфорд от 2024 г., което показва, че аргументацията на тези, ползващи често изкуствен интелект, намалява значително, т.е. те изостават в решаването на задачи. Вече се говори и за когнитивна леност - когато прехвърлим всичките си задачи на технологиите, изпадаме в подобна леност и започваме по-бавно да се справяме с проблемите, влошава се и вниманието ни.
За учителите опасностите са от професионално обедняване - спад на дидактически умения, на такива за събиране на информация, планиране, оценяване и вземане на решения, и като цяло загуба на собствения почерк, оригиналността и възможностите да запалят пламъчето у учениците. Затова и посланието й е да се търси баланс - изкуственият интелект да се използва с конкретна цел, учениците да са в педагогическа рамка, поставена от учителя, и да бъдат обучавани как точно да го ползват безопасно.
Предизвикателства
"Парадоксално или не, изкуственият интелект ще даде повече време на тези, които отделят време, за да го ползват пълноценно", коментира Спасова. В този смисъл ще е ключово изграждането на дигитални умения не само сред учениците, но и сред учителите. "Липсват достатъчно обучения в тази насока. Дори да има такива, после кой подкрепя учителя да интегрира новия инструмент в учебния процес? Нужни са по-структурирани обучения, които да отговарят на различните нива на учителите, както и сертифицирани програми, подкрепени и централизирани от МОН", смята тя. По думите й сме царе на стратегиите, но не и на изпълнението им. "Има много силна липса на междуинституционална координация, една институция не си говори с друга, а учителите са оставени да се справят сами", казва тя. Не на последно място сред предизвикателствата у нас е и неравномерният достъп - до устройства, до мрежа, до дигитални платформи, което фрагментира учебния процес.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай