България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и света. Това сочат данни на Световната здравна организация (СЗО), цитирани от БНР.

   Статистиката сочи, че през 2022 г. в страната средната консумация на човек от населението над 15 години, измерено в еквивалент на чист алкохол, е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра - на виното, 5,1 - на напитки с висок алкохолен процент, и 0,2 са друг вид алкохол.

   Проблемите, до които потреблението на алкохол води, обаче често са игнорирани и пренебрегвани.

   Въпреки че на пръв поглед числата на годишното алкохолно потребление нe звучат особено притеснителни, употребата в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой напитки.

   Така например 4,7 литра чист алкохол от бирени напитки се равняват на 188 стандартни бирени бутилки от 500 мл с 5% съдържание на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл с 12% алкохолно съдържание. 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно съдържание пък се равняват на 18,2 бутилки спиртни напитки с обем 700 мл. и 40% алкохолно съдържание.

   Това ниво на потребление в България води до притеснителни ефекти.

   По данни на СЗО за 2019 г. количеството консумиран алкохол у нас води до 6,4 години живот, прекарани в болест, за населението над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за жените - 2,7. Този индикатор измерва броят загубени години в добро здраве поради преживяно заболяване или преждевременна смърт. Това означава, че българите губят средно над 6 години в добро здраве поради употребата на алкохол.

   Възрастово коригираният брой на смъртни случаи на 100 000 човека за 2019 г. поради употребата на алкохол е 38,9, като при мъжете отново е по-висок (70,3), отколкото при жените (13).

   Коефициентът на смъртност на 100 000 души от населението над 15-годишна възраст от рак поради консумацията на алкохол е 10,7- 18,9 при мъжете и 4,3 при жените.

   Смъртността от чернодробна цироза пък е 15,7 - 27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни катастрофи процентът е 4,1 при общото население - 6,8 при мъжете, и 1,4 при жените. Статистика, която очаквано потвърждава, че вредите от прекомерната употреба на алкохол се понасят в значително по-висока степен от мъжете.

  Проблемът засяга всички възрасти. По данни на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и друга наркотици (ESPAD) над 40% от българските ученици през 2024 г. са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години.

   Освен това близо 25% от учениците са изпивали поне по една алкохолна напитка в повече от 10 случая през 2024 г., а над 25% - в 3 до 9 случая. Над 73% от тях смятат, че би било лесно да се сдобият с бира, при виното този дял надхвърля 62%, а при дестилирания алкохол е над 56%.

   Това показва, че контролът над покупката на алкохолни напитки от непълнолетни не е ефективен въпреки изричната забрана в закона.

   Радостин Дяков от Института по пазарна икономика (ИПИ), анализирал данните на СЗО по темата, заяви, че трябва да се говори за този проблем, тъй като в момента не се осъзнава неговото съществуване.

"Да не се самозалъгваме, да се знаят болестите, които следват от прекомерната употреба на алкохол. Защото по данни на СЗО нито едно количество алкохол не е безопасно", изтъкна той.