На Игнажден започват коледните празници

---

   Православната църква чества паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция денят е познат като Игнажден. Той не само включва много регионални обичаи, но и поставя началото на коледните празници.

 

   Св. Игнатий е роден в Антиохия, днешна Антакия, която се намира в източна Турция. Той е вторият епископ на Антиохийската църква, която ръководи в продължение на 40 години. Смята се, че е познавал лично част от Христовите апостоли.

Св. Игнатий е заловен от римският император Траян при гоненията на християните и е осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. Според Православие.бг, той вървял към мъченичеството тържествено и радостно. Приел смъртта си с думите "Тялото ми е пшеница Господня и нека тя бъде смляна от зъбите на зверовете, за да стана чист Христов хляб." Загива през 107 г., а мощите му са запазени в базиликата "Сан Клементе" в Рим.

  Игнажден поставя началото на коледните празници, защото се смята, че на този ден са започнали родилните болки на Богородица.

Характерният обичай за празника е полазването. Според поверието, от първият гост на къщата може да се гадае здравето и богатството на семейството. Тъй като се вярвало, че полазът може да е добър или лош, в миналото стопанинът на къщата ходел преди празника с бъклица, за да кани добър полазник.

 

   Има множество други обичаи на Игнажден, които са характерни за различните български региони. Дори революционерката Баба Тонка Обретенова разказала на етнографа Димитър Маринов, че като млада е участвала в обреда Пазене на квас, който се среща в Русенско и Разградско. Той се изпълнява от жени, включва правенето и пазенето на специална билкова квас в продължение на дни и се използва като лек, като се вярва, че пази къщата от магии и привлича желаните мъже.

 

  Имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира.