Диалогът е основен антропологичен белег на човечеството. То е изградено на основата на диалога. Без диалог то е невъзможно. Хората трябва да основават живота си на този принцип, като център на човешкото съществуване, носи надеждата за един по-добър свят. „Болестта на нашата епоха не прилича на никоя от болестите, които са преболедували предишните епохи и в същото време е взаимосвързана с всички тях“ – това пише големият философ на 20 век Мартин Бубер. Тези мисли, отнесени към нашата страна и ситуацията, в която се намираме, естественият въпрос е какво ни очаква.
Съвсем сигурно е, че хората на протеста искат нещо, само че аз не гух да го дефинират ясно в позитивни категории. Много очевидно е какво не искат – тяхното самоопределяне и тяхната кауза е да отхвърлят това, което заварват, в което живеят и което, разбира се, страда от безброй дефекти. Това каза в ефира на Euronews PrimeTime социалният антрополог Харалан Александров.
Те сякаш очакват някой да им предложи нещо по-добро и това е много характерно за потребителското поколение, което е израснало в относително благоденствие. Те чакат родителите им да отгатнат какво ще ги направи щастливи. Един вид, трябва да му предлагаш едно, второ и трето, докато то си избере нещо. Това поставя в съвършено нова ситуация управлението като символично родителстване. Едно от основанията за недоволството е, че управниците сякаш не могат да отгатнат как да ощастливят тези млади хора.
Харалан Александров сподели, че много от неговите студенти участват в протестите, а добрата новина е, че това са будни и активни млади хора, които са изпълнени с ентусиазъм. Според него обаче те имат нужда от лидерство, партниране и някой, който да формулира в позитивни, а не в негативни категории, а това става чрез разговор.
„Съвсем сигурно е, че това, което тези млади хора не искат, ще отстъпи по един или друг начин и ще си тръгне. Въпросът сега е как да бъде формулиран позитивният дневен ред“, коментира още Александров.
Българското гражданско общество е живо и здраво, не е сварена жаба, заяви по-рано пред БНР Харалан Александров.
В този протест имаше три линии, посочи той.
"Първата са опитите за политическа употреба. Втората, че този бюджет беше страшно нехаресван и от част от вносителите. ГЕРБ се отказаха от него и сякаш им падна бреме от плещите. Третата е голямото присъствие на млади хора. Те присъстваха усмихнато, оптимистично и културно. Лумпените, които чупеха, нямаха нищо общо с основната група. Разчитам, че нормалната и цивилизована гражданска енергия ще вземе връх и ще продължи да присъства", обясни той.
Опитите за политическа употреба, за канализиране, обяздване и инструментализиране на недоволството винаги присъстват, отбеляза още социалният антрополог.
"И те бяха много видими".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай