Европейското икономическо проучване 2026: българският бизнес между умерен оптимизъм и нарастващ натиск върху разходите

---

В проучването участват 41 090 компании от 28 държави, основно малки и средни предприятия, а за България – 816 фирми.

   Eurochambres Economic Survey 2026 (EES2026) очертава картина на предпазлив, но реален оптимизъм сред европейските предприятия след няколко години на кризи и несигурност. В проучването участват 41 090 компании от 28 държави, основно малки и средни предприятия, а за България – 816 фирми.

   В нашата страна проучването се координира от Българската търговско-промишлена палата, а Русенската търговско-индустриална камара допринася за представянето и анализа на резултатите сред регионалния бизнес. На този фон българският бизнес изпраща ясно послание: очакванията за 2026 г. са по-скоро положителни, но под повърхността се натрупват сериозни структурни предизвикателства – на първо място разходите за труд, недостигът на кадри и финансовите условия.

   Очакванията на българския бизнес за 2026 г.

3. Вътрешни продажби: положителни, но без „скок“ нагоре

За приходите от продажби на вътрешния пазар през 2026 г.:

• 43,19% от българските компании очакват увеличение;
• 42,82% – без промяна;
• 13,99% – намаление.

България заема 10-о място от 27 държави по индекс на очакванията за вътрешни продажби – позиция в горната част на класацията, но далеч от „експлозивен“ растеж.

Изводът е, че фирмите залагат на умерено разширяване на пазара, но не очакват съществено надхвърляне на нивата от предходните години.

   Експорт: по-колебливи перспективи

По отношение на продажбите извън страната (включително в ЕС) картината е по-колеблива:

• 40,95% очакват увеличение на износа;
• 40,00% – без промяна;
• 19,05% – намаление.

И тук България е на 10-о място от 27 държави по индекс на очакванията за експорт, което подсказва, че компаниите не разчитат на силен външен двигател за растежа през 2026 г., особено на фона на геополитическо напрежение и несигурност в глобалната търговия.

  Заетост: стабилност, но при силен натиск върху възнагражденията

По отношение на заетостта:

• 62,15% от фирмите очакват без промяна в броя на заетите;
• 27,62% – увеличение;
• 10,23% – намаление.

България заема 9-о място от 28 държави по индекс за очакванията за заетост. На практика това означава, че работодателите предпочитат да запазят персонала, въпреки забавящия се растеж, тъй като разходите и рисковете по наемане и обучение на нови кадри в условия на недостиг на умения са високи – тенденция, която Eurochambres наблюдава в цяла Европа.

   Инвестиции: предпазливост и фокус върху ефективността

Очакванията за инвестициите през 2026 г. в България са:

• 40,04% – увеличение;
• 45,74% – без промяна;
• 14,22% – намаление.

По този показател страната е на 8-о място от 28 държави. Подобно на европейската картина, бизнесът планира да продължи да инвестира, но по-скоро в подмяна на остаряло оборудване и повишаване на енергийната и ресурсната ефективност, отколкото в мащабни нови проекти – заради високата цена на финансирането и несигурната среда.

    Бизнес климат и еврозоната: високи очаквания спрямо Европа

По отношение на общото развитие и бизнес климата през 2026 г.:

• 50,55% от българските предприятия очакват по-благоприятно развитие;
• 32,84% – без промяна;
• 16,61% – по-неблагоприятно развитие.

   България се нарежда на 2-ро място в Европа по индекс на очакванията за бизнес климат – което е ясен сигнал за умерен, но отчетлив оптимизъм, особено в контекста на очакваното присъединяване към еврозоната и потенциала за подобряване на инвестиционната среда и експортните възможности.

4. Основни предизвикателства пред българския бизнес през 2026 г.

При въпроса за трите най-големи предизвикателства за икономическото развитие на фирмите през 2026 г. отговорите на българските предприятия са концентрирани в няколко ясно очертани области:

1. Разходи за труд – 57,84%
2. Липса на квалифицирана работна сила – 55,76%
3. Финансови условия (лихви, достъп до финансиране) – 50,00%
4. Търговски бариери – 28,31%
5. Достъпност на енергия и суровини – 27,21%
6. Регулаторни тежести (административни и финансови) – 23,77%

Тази структура донякъде се различава от средноевропейската, където на второ място стои регулаторната тежест, а „финансови условия“ и „търговски бариери“ остават по-назад.

По-долу е аналитичен поглед към основните три.

    Разходи за труд: между догонване на доходите и натиск върху маржовете

Разходите за труд остават най-значимото предизвикателство както за Европа, така и за България. Нарастването на заплатите в последните години, в комбинация с ръста на осигурителните вноски и допълнителните плащания по привличане и задържане на персонал, води до:

• натиск върху печалбата, особено в сектори с ниска добавена стойност;
• ограничаване на възможностите за нови инвестиции;
• преместване на фокусa към автоматизация и дигитализация в опит да се намали зависимостта от трудоемки процеси.

В същото време реалното догонване на доходите спрямо ЕС е неизбежно и социално необходимо. Затова ключово става повишаването на производителността – чрез технологии, организация на труда и по-добро управление – а не „замразяване“ на възнагражденията.

    Недостиг на квалифицирани кадри: структурен риск за растежа

Липсата на квалифицирана работна сила е второто по значимост предизвикателство за българските компании, с почти идентична тежест като разходите за труд.

Комбинацията от отрицателна демографска динамика, миграция и бързо променящи се технологични изисквания води до:

• хроничен недостиг на специалисти в индустрията, ИКТ, здравеопазване и други ключови сектори;
• затруднения при разширяване на производството дори при наличие на поръчки;
• допълнителен натиск за повишаване на заплатите, което усилва ефекта от предходната точка.

Eurochambres подчертава, че едва около една пета от малките предприятия в ЕС системно инвестират в ИКТ обучение, докато при големите фирми делът е над 70%. Това означава, че без активни политики за повишаване на квалификацията и преквалификация, разривът в уменията ще се задълбочава, а българският бизнес ще губи конкурентоспособност.

     Финансови условия: цена и достъп до ресурси

За половината от българските компании финансовите условия са сред трите най-важни предизвикателства. Причините включват:

• повишени лихвени проценти и по-стриктни критерии за кредитиране;
• необходимост от самоучастие при инвестиционни проекти;
• ограничени познания за алтернативни източници на финансиране (капиталови пазари, рисков капитал, специализирани фондове).

Въпреки че европейските проучвания на ЕЦБ показват, че много фирми разчитат на вътрешни средства и не срещат формални „бариера за финансиране“, цената на капитала остава ключов фактор при вземането на решения за нови проекти. За МСП в България това често означава отлагане или свиване на инвестиционните планове.

5. Други фактори: търговски бариери, енергия и регулации

Макар и с по-ниска тежест, още три групи предизвикателства очертават допълнителен риск за българския бизнес:

• Търговски бариери (28,31%) – на фона на геоикономическа фрагментация, защитни мерки и различни регулаторни режими на пазарите извън ЕС;
• Достъп до енергия и суровини (27,21%) – цените са по-стабилни спрямо предходните години, но остават високи и слабо предвидими, особено за енергоемки производства;
• Регулаторни тежести (23,77%) – сложни процедури, чести промени в законодателството и висока административна цена на съответствието, които отнемат ресурс от основната дейност.

На европейско ниво регулаторната тежест вече е на второ място сред предизвикателствата, като според EIB тя е един от основните фактори, които възпират инвестициите.

---