Въпреки кризата, облагането на трудовите приходи е увеличено с 40% за периода 2007-2011 г., показаха данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени на пресконференция днес.
От гражданите на трудов договор е удържан данък общ доход в размер на 1,77 млрд. лв. през 2011 г., спрямо 1,4 млрд. лв. през 2007 г.
Според данните на ИПИ другите приходи на държавата намаляват. Според тях подоходният данък е успешен за бюджета. Дали ударът на кризата е поет от средната класа, отговорът от института бе отрицателен.
Икономистът на ИПИ Калоян Стайков заяви, че Институтът за пазарна икономика е за отпадането на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата (МРЗ). Той уточни, че именни повишението на минималните осигурителни прагове с 5% годишно след 2009 г. и с 26% годишно преди това води до увеличение на облагаемите доходи от трудови договори.
На практика ръстът на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата увеличават официалните (тоест облагаемите) трудови доходи, а 10% от тях отиват в държавата. Тоест с увеличаване на осигурителните прагове държавата получава първо повече от осигуровки и второ повече данък общ доход. Именно осигурителното бреме е причина за съкращаване на работници, заявява Калоян Стайков.
На въпрос на Investor.bg защо се нарича плосък данъкът от 10%, след като при фирмите се облага само печалбата (приходи минус разходи), а при физическите лица всички приходи, Петър Ганев отговори, че данъкът е плосък по отношение на цялата група физически лица, затова се нарича така. Не могат да се сравняват физическите и юридическите лица, сподели той, като уточни, че е съгласен данъкът за физическите лица да е 0%.
В презентацията си от ИПИ обявиха, че целта им е създаване на средна класа, която според тях у нас е около 1,2-1,3 млн. души с доходи между 500 и 2 500 лв. Те са свързани с почти всички членове на обществото и могат да подпомагат родителите си и децата си, което ги прави важни за икономиката. Доходът от 600 лв. е с 60% над минималната работна заплата и близо двойно над прага на бедността.
Бюджетите товарят средната класа основно с неефективното харчене, вдигането на максималният осигурителен праг от 2 000 на 2 200 лв. и други, сподели Петър Ганев.
Предложеният данък върху депозитите облага средната класа, защото основните депозити са нейна собственост, смята Петър Ганев.
От института искат премахване на данък дивидент (сега 5%), намаляване на данъка за едноличните търговци (ЕТ) от 15% на 10%, намаляване на държавни и общински такси.
От ИПИ искат и премахване на данъчните преференции от ниската ставка за ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета), преотстъпване на данъка за земеделските производители (ефект за бюджета от 37 млн. лв.), необлагаемите ваучери за храна (20 млн. лв. необлагаеми за 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (60 млн. лв. загуби за бюджета) и други.
Разходите за пенсии вече са 10% от БВП, като 60% от пенсиите се покриват от данъци, а не от осигуровки, което се прикрива. Ние не просто имаме дефицит на фонд пенсии, той просто е празен и има годишен дефицит от 4 млрд. лв. Всички пари в универсалните пенсионни фондове няма да покрият дефицита на НОИ за дори само една година.
След 20 г. пари за пенсии няма да има, ако няма структурна реформа, е изводът на ИПИ. Предложението на ИПИ е акцентиране върху личната пенсионна сметка.
Според данните на Калоян Стайков в България са загубени 13,6% от работните места от 2010 г. насам, като и в момента губим работни места. Причините според него са ръстът на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и колективните трудови договори. Последните имат право да се разпростират административно върху цели сектори, без дадена фирма да е подписала.
По данните на Стайков в области като Смолян и Хасково спадът в заетостта е около 25%, докато единствено в област Търговище има лек ръст.
Предложението на ИПИ е отпадане на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и колективните трудови договори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай