В цяла България има само два доставчика, които отчитат под 40% загуби. Това са "Софийска вода" (37.40), ВиК Благоевград (38.77%) и ВиК- Русе- (43.6 % . Това разкрива от тази седмица доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране, който анализира състоянието на сектора на фона на засушавания и водни режими.
За ефективността на "Реконструкция на ВиК мрежи в централната градска част" и "Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове" говорят цифрите- загубите на вода са намалели за периода 2024- 2024 г. с още 10 процента и са значително под общия процент за района. На територията на областта, където водопреносната мрежа е 2643 км,.загубите са намалели незначително за приода 2020- 2024 г.. От таблиците става ясно обаче, че загубите на куб/м на километър за денонощие /първата графа/, при ВиК Русе са 7.9 %, докато при Софийска вода са 36.6 %. За русенското ВиК има намаление на този показател с 2.9%.
От доклада на КЕВР става ясно, че във ВиК Русе няма населени места без вода.
Загубите на ВиК мрежата в България в някои региони остават на чудовищно високи нива - над 70% от подадената вода или изтича по спукани тръби и при чести аварии, или се краде чрез незаконни присъединявания, неотчитане и неплащане на потребените количества. Още по-лошото е, че някои водоснабдителни предприятия не само не намаляват прахосването на вода, а дори го увеличават.
За 12 регионални ВиК оператора е установено, че през 2020 – 2024 г. са увеличили загубите на вода. Това са фирмите, снабдяващи областите Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, София-област, Перник, Варна, Разград, Хасково, Пазарджик, Бургас и Смолян.
Особено печален пример за несправяне с разхищенията на вода е дружеството, което обслужва област Перник. То е "шампион" по загуби - въпреки че получи значителни финансови средства за подмяна на ВиК инфраструктурата и от бюджета, и по европрограмата „Околна среда 2014-2020 г.“, се посочва в анализа на КЕВР.
На практика "течовете" за повечето от 28-те регионални ВиК фирми са над 50%, което значи, че над половината от подаваната вода не стига до потребителите. В същото време по данни на регионалното министерство през август 299 населени места в страната - 16 града и 283 села, са страдали от тежко безводие и над четвърт милион българи са били на воден режим (260 868 души).
От КЕВР са изискали от въпросните фирми информация за загубите "в отделните водомерни зони", включително данни за минимално нощно потребление, информация за извършени от дружеството мероприятия за намаляване на физически и търговски загуби. КЕВР очакват и данни за извършените обследвания на довеждащи водопроводи и за предприетите мерки за намалянане на течовете и кражбите.
Какво да се прави?
130-страничният анализ на КЕВР завършва с препоръки. Специално впнимание е отделено на дружествата, които не само не са изпълнили заложеното в бизнес плановете си намаление на загубите през 2024 г., но дори са влошили допълнително ситуацията. Ето някои от препоръките към тях:
- да определят зони на водопроводната мрежа с акцент върху населените места с най-високи нива на неотчетена вода
- да извършват редовен мониторинг и анализ на водните количества по водомерни зони, като използват данните за минимално нощно потребление и оценяват нивата на физически загуби на вода по зони.
- да приложат добрите международни практики за управление и намаляване на реалните загуби на вода, включително стъпкови тестове, обследване на водопроводната мрежа за откриване на скрити течове, да планират проекти за управление на налягането и др.
- да приложат добрите международни практики за управление и намаляване на търговските загуби на вода, включително обследване на профила на потребление, избор на подходящ тип и клас водомер спрямо конкретния потребител, както и обследване и намаляване възможностите за вътрешни грешки в процеса на пренос на данни отчитане – фактуриране – събиране на вземанията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай