Модерните тенденции към по-къса, но по-производителна работна седмица у нас не срещат разбиране. Работодателите са твърдо против работните дни в седмицата да се намалят на четири, с каквито модели експериментират редица европейски страни, става ясно от допитване на БТА до основните работодателски и синдикални организации. Повод за анкетата е започналата в Гърция дискусия около законопроект, който предвижда възможност родителите да работят 4 дни седмично, но с 10-часов работен ден вместо обичайните 8 часа.
В България, според Кодекса на труда, работната седмица е пет дни, а работното време - 40 часа седмично. В ЕС се открояваме с Гърция по най-дълга работна седмица според реално отработеното време, а в същото време сме на последно място по дял служители, които работят с по-дълго работно време.
Средно работно време за седмицата според реално изработените часове - Евростат
Производителността ни обаче е много ниска - най-ниската в ЕС. Тя е едва 56,8% от средната за ЕС и това ни отрежда последно място в съюза.
Страната ни не е готова за четиридневна работна седмица, коментира пред БТА зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция, аргументира се експертът. Нямаме достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, за да може хората да разполагат с повече свободно време, обясни тя.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите, коментира и зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Такива идеи не могат да работят при отворена икономика като българската, където битката е за всеки работник, работно място и произведен лев продукция, смята Бошев.
По отношение на гръцката идея за четиридневна работна седмица, но с 10-часов работен ден, Бошев посочи, че „хората не са роботи“. Според него работниците и служителите не биха били продуктивни в последните часове на деня.
За да се измени работната седмица, трябва да има диалог с работниците и служителите, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и начина, по който се отчитат за него, което би им създало трудности, добави той. Според него, у нас самите служители също не търсят четиридневна работна седмица.
Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, каза за БТА вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата, смята той. Според Капитанов, проблемите са повече пазарни, отколкото юридически - и сега Кодексът на труда допуска гъвкави решения, но те рядко са възможни при недостига на кадри. В България служителите често изпълняват две или повече функции на работното си място, затова работодателите са по-предпазливи, защото трудно си представят как ще намалят работните дни, при положение че и сега трудно покриват нуждите на бизнеса с наличния персонал, коментира той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай