На днешния ден, 18 август, честваме Успението на преподобни Йоан Рилски Чудотворец – великият духовен подвижник на Българската православна църква и покровителят на българския народ.
Преподобният св. Йоан Рилски е роден в с. Скрино, десетина години след като светият равноапостолен княз Борис покръстил българския народ. След смъртта на родителите си, по примера на много светци-подвижници, св. Йоан Рилски дал имота си на сиромаси и се отправил в девствените недра на планината, отдавайки се на отшелнически подвиг.
Но зли разбойници налетели на сламената му колиба, разрушили жилището му и го оставили пребит до смърт. Преживял това изпитание, светецът тръгнал да търси нов подслон за душата си. Той обхождал пустинните места и възмъжал в бедите и изпитанията, победил себе си, с възвисен дух и силна воля, навлязъл в усоите на Рила планина. Там светецът намерил хралупа на вековно дърво, в която прислонил изтерзаното си от много лишения и несгоди тяло – снежни виелици зиме и дъждовни порои лете, гладен и жаден, гол и бос, но винаги радостен и благодарен Богу. Св. Йоан преживял много години в пост и непрестанна молитва. Вестта за величавия му подвиг се разнесла навред из земите ни. Благословени от него ловци и ратаи разказвали на хората от селата си за този свят човек. Славата му достигнала и до царския дворец и сам цар Петър пожелал и дошъл в непристъпните Рилски дебри да го види и да му се поклони.
Всеки искал да се запознае с този дивен Божи угодник, да чуе словата му, да получи благословението му. Понесли страдания, горести и мъки, идвали при него поклонници от близо и далеч, а преподобният, с Божия помощ, вършел чудеса, утешавал угрижените, насърчавал безпомощните, лекувал болните...
Някои оставали при подвижника с желание да следват примера му. Построили колиби около мястото, където се подвизавал св. Йоан и образували първото монашеско братство в Рила. По-късно боголюбиви монаси издигнали църква, построили килии и започнали монашески живот в братско съжителство, в труд и молитви.
Пожелал да преживее последните години от земния си живот в уединение, св. Йоан се оттеглил в близката пещера, където си приготвил гроб, който непрестанно напомнял на светеца колко преходен и мимолетен е тукашният живот. Когато св. Йоан почувствал края на своя земен път, повикал при себе си духовните си чеда, поискал прошка от тях, благословил ги, причастил се и в молитвен унес кротко склопил очи. Това станало на 18 август 946 г.
Учениците му го приготвили за погребение и го поставили в дървен ковчег, който стоял открит 40 дни. На всички направило впечатление, че светецът сякаш спи, а от светите му мощи започнало да се носи благоухание. Свети Йоан бил погребан в същия гроб, който сам си бил приготвил от по-рано.
Днес чудотворните свети мощи на Рилския светец лежат нетленни в главния храм на Рилски манастир и поклонници от близо и далеч всекидневно се покланят пред тях и изпросват чрез застъпничеството на св. Йоан божията помощ и благословение за себе си и близките си. А монасите от основания от него манастир вярно пазят Заветите на своя вечен игумен – свети Йоан Рилски Чудотворец.
На днешния ден възпоменаваме и светите мъченици Флор и Лавър. Мъчениците Флор и Лавър – братя не само по плът, но и по дух, живели през II век, но за своята християнска вяра били хвърлени в кладенец и засипани с пръст. Много години по-късно светите мощи на мъчениците били намерени нетленни и пренесени в Константинопол.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай