С промените в Закона за въвеждане на въвеждане на еврото и проектозакона за веригите на доставки на земеделските продукти се установява административен натиск върху търговията, който води до влошаване на качеството, нередовни доставки или в екстремния случай – изчезване на продукти. Кой губи най-много от това- българският потребител. Мисля, че голямата дума, за която трябва да говорим, е ефективност. Ако намалим корупционния потенциал на обществените поръчки и с това увеличим ефективността на публичните финанси, ние де-факто се борим и с корупцията. Това заяви Левон Хампарцумян, финансист и заместник-председател на Български форум на бизнес лидерите, в предаването „В развитие“.
Въпреки корекциите между първо и второ четене, остават притесненията на бизнеса по приетите промени в Закона за въвеждане на еврото. Критики търпи и предложеният Закон за веригата на доставки на земеделските продукти, който ще позволи максимални надценки до 10% себестойността за земеделските производители и 20% за търговските вериги.
„Аз разглеждам този комплект от закони като един неумел начин на части от висшата администрация да успокои една притеснена прослойка на обществото, която се притеснява от „лошите“ търговци и „лошото“ евро.“
Според Хампарцумян мерките ще имат временен резултат. Той заяви, че ако наистина има необосновано“ покачване на цените, в крайна сметка те ще се стабилизират. Въпреки това натискът от страна на държавата ще доведе до изкривявания на пазара, като в краен случай дори може да се стигне до изчезване на стоки от рафтовете на магазините.
Финансистът ясно коментира, че ролята на администрацията не е да участва в ценообразуването, а да осигури конкуренция и контрол на качеството на стоките и услугите, които потребяваме.
„Промените са непазарни и няма да доведат до очаквания от разтревожените потребители резултат.“
Хампарцумян говори и за предложените държавни магазини, които трябва да започнат работа през септември. Той заяви, че „ако искаме да имаме рафтове с няколко вида стоки на фирми, близки до управляващите – да вървим в тази посока.“
Друга актуална тема е свързана и с изпълнението на държавния бюджет. Гостът каза, че приходите растат спрямо миналата година, но са по-малко от очакваните за полугодието. Той отбеляза, че предстои да видим как ще се развие туристическият сезон и каква ще бъде земеделската реколта, които влияят на пазарната среда за други отрасли в икономиката.
„По принцип не бива да правим серия от устойчиво дефицитни бюджети. Това води до проблеми в икономиката – забавяне на икономическия растеж и съкращаване на реалните доходи.“
Според него 3% дефицит трябва да бъде изключението, а не бенчмаркът. Освен това държавата трябва да обърне внимание на ефективността на публичните финанси, а не да променя икономически принципи с груба икономическа репресия.
„Трябва да говорим колко са ефективни публичните финанси в българската икономика. Когато те са с ниска ефективност, ние харчим, задлъжняваме , но не получаваме желания резултат... Критичната енергия на недоволство в обществото се събира. Може да не се изразява веднага в масови протести, но те не решават проблемите. Проблемите се решават с институционално изграждане, с реформи и образование. Не призовавам за революция и бунт, а по-ефективно използване на публичните пари.“
Банкерът заяви, че еврото не е имунизация срещу лошо управление, но членството в еврозоната може да подпомогне разумното стопанско, финансово и политическо управление.
„Заедно с привилегиите на членството в еврозоната, получаваме и голямата отговорност да се държим като „големите момчета“, които са икономически по-успешни от нас.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай