Днешната Република Северна Македония (РСМ) е едновременно част от проектите за регионална доминация на Албания и Сърбия. Албанското малцинство става все помногобройно, а политическите му представители са ключов фактор при формирането на правителствата в Скопие. От друга страна Белград, подкрепен от Русия и Китай, се стреми да реализира своята доктрина „Отворени Балкани“, целяща да наложи сръбската хегемония в западната част на полуострова. Режимът на Вучич подкрепя сръбския сепаратизъм в Босна и Косово, а върху управляващите в Скопие е установил пълен контрол.
Междувременно българските политици, слепи и глухи за националните интереси, са ангажирани във вътрешнополитически боричкания и изпускат голямата цел. Идеята Македония, за която стотици хиляди българи пожертваха живота си, днес е изтикана на заден план. Това не е първият път, в който официална София показва незаинтересованост към проблемите на македонските българи. Разликата е, че назад във времето Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е запълвала вакуума и е отстоявала българския интерес, дори когато самата българска държава е демонстрирала неспособност да го прави. Къде обаче е ВМРО днес?
В продължение на 4 години Организацията, днес функционираща единствено като политическа партия, не успява да получи представителство в българското Народно събрание. Нещо повече, ВМРО събира по-малко от 1% при последните си две явявания на парламентарни избори. Електоралните резултати до голяма степен се дължат на идеологическото обезличаване на Организацията. Монополизирайки правото на публични изяви, председателят Красимир Каракачанов демонстрира тотално скъсване с историческите идеи и ценности на ВМРО. Използвайки реторика, повтаряща руската пропаганда в България, Каракачанов постепенно изтласка Организацията в онази част на политическия спектър, в която гравитират субекти многократно доказали своята лоялност към Кремъл. Кулминацията беше посещението на Каракачанов в руското посолство по случай 9 май. Също така ВМРО-БНД подкрепи протеста срещу еврото на проруската „Възраждане“.
Година и половина след провеждането на последния Конгрес, когато Каракачанов се върна на председателския пост, лидерът на ВМРО мълчи оглушително за всички провокации на Сърбия отправени към България. Всеки исторически грамотен българин трябва да е на ясно, че именно Сърбия е демиургът на най-антибългарската идеология – македонизма - и именно Белград, с помощта на Русия, налага тази човеконенавистна доктрина в Македония, вече 80 години. Председателят Каракачанов не зае ясна позиция и по отношение на Декларацията на Общото събрание на ООН, от май 2024 г., която призна клането, извършено от сърбите в Сребреница през 1995 г., за геноцид. Не сме чули коментар за сепаратистките действия на Милорад Додик в Босна, нито за продължаващите опити на Белград да отцепи Северно Косово. Пасивността беше налице и по отношение на РСМ, където през последната година режимът на Мицкоски, почти ежедневно, сипе клевети по адрес на България, а към Сърбия се отнася коленопреклонно. Ако лидерът на ВМРО не осъжда всички тези действия, то кой друг трябва да го направи?
Явният завой на изток в реториката на Каракачанов се допълва от царящата разруха в партията. Организационните съвети не се свикват с честотата, предвидена в устава, а Изпълнителният комитет заседава едва веднъж на всеки 2-3 месеца. Над 90% от структурите по места на практика са нефункционални и съществуват само на хартия. Това формално съществуване на кухи структури, от години, е един от факторите, използвани от Каракачанов за спечелването на Конгреси. Членовете и активистите все по-рядко се включват в традиционни за Организацията мероприятия, които в миналото са събирали хиляди хора под червено-черните знамена.
Скъсването с основните идеологически ценности на ВМРО и пълната узурпация на властта в Организацията от Каракачанов и приближените му апаратчици, доведе до масовото оттегляне на честните и отдадени на каузата дейци. Това, което някога беше партия на просветения български национализъм, днес е маргинализиран субект, чиято единствена функция е да осигурява материално препитание на управляващата клика, контролираща приходите от имотите, завещани ни от нашите деди.
ВМРО обаче е не просто политическа партия. ВМРО е олицетворение на порива за свобода на македонските българи, които и днес продължават да бъдат обект на репресии и гонения. Какъв е пътят пред всички онези, които са решени да се борят за правата на тези хора? Очевидно отговорът не е консолидация около Красимир Каракачанов и приближените му. За всички онези, отдръпнали се от "Пиротска" 5, но милеещи за Македония, изборът е ясен и той е: „Назад към корените и смело напред към новите предизвикателства“.
Огорчените от сегашния лидер трябва да се обединят около ценностите, изповядвани от великите водачи на историческата ВМРО и да намерят нова формула за политическа дейност. Каквато и форма да придобие тази дейност, тя неизменно трябва да бъде насочена към:
Управителен съвет:
Председател - Велислав Илианов Илиев - Благоевград,
Венцислав Сивелинов Сивов - Варна,
Петко Христов Русанов - Стара Загора,
Траян Тихомиров Тотев - Русе,
Асен Захариев Николов - София,
Васил Енчев Ганчев - Пловдив,
Любомир Златинов Богойчев - Бургас;
Владо Владимиров Владов;
Искрен Василев Веселинов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай