Искрен Веселинов окончателно се раздели с организацията, в която бе 30 години. Това той написа във фейсбук профила си.
Вчера напуснах и последните позиции, които ме свързваха с ръководството на ВМРО, Организацията, на която посветих почти 3 десетилетия от живота си. Накратко: не мога да гледам безучастен как настоящия председател я води към ликвидация, подменя идейната й основа, разбива структурите и гони верните на каузата. Считано от днес, моля да не ме асоциирате и държите отговорен за никоя от политиките, които Красимир Каракачанов и кликата му заявяват.
Продължавам да поддържам тезата, която развих на Конгреса на ВМРО – БНД, че всички „стари муцуни“, които от десетилетия са част от ръководството на Организацията, трябва да осъзнаят своята липса на полезност за каузата и да дадат път на ново поколение лидери. Нещо, за което дадох личен пример.
Ето и пълния текст на оставката ми:
Уважаеми колеги, сред които (надявам се) все още има и съмишленици,
Вчера беше Илинден, дата свята за нашата Организация, обявила се за наследник на ВМРО, ВМОРО, БМОРК, Македонския национален комитет и т.н., ден който ознаменува връхна точка в борбата на македонските българи за Свобода, който винаги е бил източник на гордост и национално самочувствие. ВМРО „отчете“ тази паметна дата формално, с поднасяне на цветя на общинско тържество в район „Илинден“. Лидерът така и не присъства. За съжаление това не е изключение. Организацията спи зимен сън и нещата вървят към летален край.
Преди точно две години Красимир Каракачанов пожела да си върне председателския пост на Сдружение ВМРО с критики за бездействието (което беше факт и при непрекъснатото му лидерство до 2017) с обещания за активна културно-просветна дейност, идейна и пропагандна работа, специален фокус върху привличането на млади хора в Организацията и т.н. и т.н. Позволих си да изкажа съмнения за чистотата на намеренията му не само заради фалшифицираните протоколи, с които опита да свика Конгрес, но и заради съмненията, че просто ще ползва сдружението като лост, за да си върне властта в партията и контрола над фондацията. Позицията на тогавашния председател, Ангел Джамбазки бе в основата на това да замълча и да оставя Каракачанов да реализира намеренията си. Надявах се подобен консенсус да даден шанс за обща мобилизация и рестарт. Напразно! Всичко се оказа просто еманация на его и интереси на хора, които властта бе довела до морална и личностна деградация.
Днес, 2 години по-късно нямаме нито следа от идейна или културно-просветна работа, даже знакови годишнини се пропускат мълчаливо или се „отчита дейност“ с поднасяне на цветя пред някой паметник от 10-тината щатни работници на ВМРО. Младите са нежелани и напъдени от ВМРО, заради несъгласията им с политиката на лидера. Единственото заседание на ръководството на Организацията беше проведено година и половина след Общото събрание, за да установи тоталния контрол на Каракачанов над фондация ВМРО и имотите в нея. Същевременно медийните му изяви, повтарящи основните опорки на Сърбия и Русия за политиката им на Балканите, превръщат Организацията в антитеза на самата себе си, в идеен наследник на ВМРО (обединена) или МФО, които слугуваха на Коминтерна, Югославия или безродни безенесари.
След вчерашния Илинден, аз не виждам нито една причина със мълчанието си да поощрявам срамното лидерство на Каракачанов и подавам оставка като член на УС и заместник председател. Не желая да бъда асоцииран с настоящата политика и позорно бездействие на ръководството, което води ВМРО към идейна подмяна и ликвидация като обществен фактор. Продължавам да поддържам тезата, която развих на Конгреса на ВМРО – БНД, че всички „стари муцуни“, които от десетилетия са част от ръководството на Движението ни, трябва да осъзнаят своята липса на полезност за каузата и да дадат път на ново поколение лидери. Нещо, за което дадох личен пример.
Настоявам представляващите ВМРО да предприемат необходимите действия и да заличат името ми от регистрацията на Сдружението в Агенция по вписванията в най-кратък срок.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай