"Външните оценявания в 4., 7. и 10. клас и матурите не показват реалната картина в образованието. Не е ясно дали сегашният среден резултат на зрелостниците "Добър 4" реално е 4 или по-нисък, защото тестовете не се изготвят по професионален начин - не следват правилата на науката за правене на тестове и не ни позволяват да видим тенденциите". Това коментира Люба Йорданова, образователен експерт от "Заедно в час".
Според нея външните оценявания ни показват само едно - че има огромна пропаст между децата, чиито родители могат да си позволят частни уроци, и тези от семейства с по-ниски финансови възможности. "Разликата е огромна поне от последните 20 г. и това се вижда от международното изследване PISA. Изоставането на по-бедните деца е близо 3 учебни години от връстниците им от по-богати семейства. А държавата не взима никакви мерки за този проблем. Напротив, с предложените промени в училищния закон ще той ще се задълбочи, защото ще се стимулира ранното профилиране на учениците и те ще бъдат изпращани на частни уроци още от 1. клас", коментира Йорданова.
По думите й, правейки математическите гимназии специализирани, ще се намалят местата в тях след 7. клас, съответно ще се увеличи и натискът да се кандидатства още в 4. клас. "Това противоречи на препоръките на всички организации за по-късно профилиране и селектиране на децата", посочи тя. Според Йорданова изместването на основното образование по-късно би било една от най-големите реформи, но зависи как точно се планира да бъде осъществено. "Ако се говори само за връщане на стария вариант и тапията се получава след 8. клас, това не е реформа и няма да гарантира качествено базисно основно образование", смята тя.
Езиковата подкрепа за деца с майчин език, различен от българския, е много важна, но начинът, по който са разписани текстовете, е проблемен. "Изпусната е подготовката на учителите, които преподават на тези деца. Сега те са подготвени да преподават на деца, които слушат български от малки, а подходът трябва да е различен", добави експертът. Повтарянето на 1. клас също според нея е притеснително, защото науката и практиката показват, че това не помага учениците да усвоят основните компетентности и може да доведе до обратния ефект - да ги демотивира.
Относно идеята за въвеждане на нов предмет по добродетели и религии, който следва да възпитава в добро, Йорданова смята, че ценностите не се преподават в училище, а се развиват през пример. "В момента не даваме добри примери на учениците, даваме им лоши - как могат да преписват в научни трудове и да няма последствия, как може да се взема подкуп при ремонт на училище, как ректори могат да си пишат сами финансов бонуси и др. И по 5 часа вероучение да имат, няма да има ефект, ако не им покажем в действителност добрия пример" смята тя.
"Нямам обяснение защо толкова време не се приема методика за оценка на добавената стойност, която да покаже реалното качество на
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай