Списъкът на НАП не е единствения показател, който потвърждава, че България има проблем с хазарта. Статистиката на асоциация "Солидарност", която поддържа Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (НИЛНАХ), показва, че от 2022 г. обажданията за хазарт са с най-голям дял, макар и с уговорката, че асоциацията отбелязва различните наркотици като отделни категории. Всъщност тенденция се забелязва още от около 2014 г., с осезаем скок през 2017 г. и катастрофално повишение между 2020 и 2022 г., когато делът достига 37% от всички обаждания. От сдружението казват, че думата "хазарт" към националната линия е била добавена към името през 2016 г., след като са започнали да получават осезаем брой обаждания по тази причина.
Сайтът "Казино-игри.БГ", който доставя онлайн казино софтуер, наскоро се похвали, че търсенето на онлайн казина от потребители през последните четири години се е повишило със 155%, за сметка на търсенето на Netflix. Над 50% от посещаващите онлайн казино според данните на Google, SimilarWeb и Ahrefs са между 25 и 34-годишна възраст. Изводът според компанията? Хората искат тръпката и адреналина на хазарта, а не скучни сериали.
Настрана от списъка на НАП, държавата засега няма почти никакви други инструменти за ограничаване на зависимите или склонните към зависимост. Дори самият списък като инструмент бе силно притъпен - първоначално той предвиждаше задължителна самозабрана от поне две години. За кратко този период се сви до абсурдния един месец, преди да се върне в средно положение от една година. Сега Министерството на финансите предлага нови мерки, за да намалеят случаите на хазартно зависими. В предложенията има някои добри и някои само привидно ограничаващи идеи.
Как избухна онлайн залагането@
България винаги е имала силни "традиции" в хазарта, но докато допреди години той беше ограничен до монопола на Васил Божков над търкането на билетчета и спортните залагания, от 2020 г. дэържавата дава свободно лицензи, а компаниите от своя страна изливат огромни суми пари за реклама. Лога и рекламни лица на хазартни компании могат да бъдат видени навсякъде - в интернет, върху всички спортни съоръжения, върху тениските на всеки един футболен отбор, дори върху тези на националния. Онлайн рекламата на хазарт бумти. Рекламата по телевизията на теория е забранена, но на практика е незаобиколима при спортни събития. Хазартни компании спонсорират риалити предавания, като слагат името си в заглавията им - например "Sesame турнири на волята". Онлайн известни личности като Андрей Кумбаров-Кумбата "цъкат машинки" на лайвстрийм пред аудиторията си, съставена до голяма степен от деца.
Извън екраните рекламата също не спира. Хиляди билбордове с лика на Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Валери Божинов, Иван и Андрей, Димитър Рачков, Галена, Криско и други обещават печалби и бонуси. Основният ефект от масираната реклама и свързването ѝ с положителни публични образи е нормализация на хазарта. Вече няма нищо странно в това някой да играе онлайн казино в градския транспорт или директно да предава играта си по интернет, сякаш играе видеоигри. Друг ефект според наблюденията на психолога Десислава Безинска е, че все повече деца залагат, като използват чужда самоличност. Някои от тях развиват зависимост още на възраст около 10 до 15 години. Трето последствие е масовото теглене на бързи кредити, което освен очевиден финансов и обществен проблем понякога се превръща в отделна зависимост за страдащите от хазартна.
Има и друг вид реклама, извън общата - такава, която може да бъде разбрана само от хора, които вече играят хазарт, например билбордове, рекламиращи слот маратони или игрите на конкретна фирма за онлайн казино софтуер като Pragmatic Play. Ако целта на общата реклама е да придърпва нови клиенти или поне да показва, че е нормално всички да играят хазарт, целта на специално насочената реклама е комарът никога да не спира да хапе.
Хазартните компании, членуващи в няколко асоциации, имат различни виждания за това дали въобще има проблем в България. В отговор на въпроси на "Капитал" от Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ), в която влизат Palms Bet и Alphawin, казват, проблем с хазарта имат около 1% от населението на страната - толкова, колкото според тях е средното на глобално ниво, т.е. България не е по-различна от останалите страни. От АИИБ разчитат данните на НАП като достигане на плато, а не като стряскащо увеличение на залагащите с проблеми.
От Българската хазартна асоциация (БХА), в която влизат Efbet, Bet365, LiveScoreBet, Betanо и Bwin, са на друго мнение - според тях проблем има, но той е част от по-обща тенденция на дигитални пристрастявания. От БХА отбелязват още, че техните членове всяка година плащат милиони към държавата такса "социално отговорно поведение". Въпреки това от БХА посочват, че и те не знаят и не виждат къде отиват тези пари. "Проблемът е очевиден: плащат се огромни суми, но реална терапевтична помощ за хората в регистъра няма. Парите отиват някъде, но не достигат до тези, които наистина се нуждаят от помощ. Ние лобираме средствата да се използват за професионална терапия", казват от БХА пред "Капитал".
Пред "Капитал" от Министерството на младежта и спорта (ММС) коментираха, че от таксата за социално отговорно поведение са получили 7.7 млн. лв. през 2024 г. и 4.2 млн. лв. през 2025 г. Те са били използвани за различни младежки инициативи. За 2024 г. те са били общо 77, но от отговорите на ММС не се разбира те да са били свързани конкретно с борба с хазартна зависимост, а по-скоро за общи инициативи. От ММС добавят, че тяхната цел е превенция и насърчаване на физическа активност, затова "в тази връзка не се подпомагат млади хора, които са вече диагностицирани с хазартна и/или друг вид зависимост."
И двете асоциации изразяват по-скоро негативно мнение за списъка на НАП. Докато жертвите на хазартна зависимост го намират за логична първа стъпка, според АИИБ и БХА той само води зависимите към незаконни казина и сайтове.
Дали залагащите го правят легално или нелегално е до голяма степен отделен въпрос, който засяга повече бюджета и бизнес средата, отколкото общественото здраве. Без държавна политика за справянето с проблема, доколкото държавата въобще смята хазарта за такъв, за зависимите остава само едно решение - да се спасяват сами, а след това и да търсят други като тях.
"Няма такова нещо като отговорен хазарт"
Ивайло прави последния си залог на 16 септември 2021 г. Тогава за пореден път е затънал в заеми и кредити. "Онзи ден получих обаждане от приятелката ми, която ме попита пак ли залагам. Обичайно като те питат нещо такова, веднага започваш да се оправдаваш, да лъжеш. Тогава, не знам защо и как, казах - да, моля те, помогни ми", казва той.
"Ние всички осъзнаваме, че имаме проблем, но в главата ти той е финансов проблем. Дори когато спреш, ти трябват месец-два, за да осъзнаеш, че проблемът не е с парите. Проблемът е в главата", казва Ивайло. Проблемът може да е в главата, но това не прави финансовите му изражения по-малки. На Ивайло са му нужни шест месеца, за да преструктурира финансовите си задължения. Някои от тях все още изплаща. По негови сметки за общо 10 години е загубил между 750 хил. и 1 млн. лв. "Залагал съм на каквото се сетиш. Основно слот и рулетка, но няма вид хазарт, който да не съм играл - футбол, коне, кучета, хокей, барбут", казва той.
Оттогава насам Ивайло има друга мисия в живота - да помага на хазартно зависими и да сигнализира за нередности. Той е водещ на подкаста "Живот след хазарта", в който говори за собствения си опит, опитва да помага на други хора и показва стряскащи случаи, например невръстно дете, чиито родители му дават да играе онлайн казино и го снимат за TikTok. Откакто подкастът излиза, казва, че с него са се свързали около 500 души, които търсят помощ. Ивайло редовно пуска и сигнали към институции - например към Агенцията за защита на детето (АЗД) за хазартна реклама върху екипи на детски отбори. От тях, според него, рядко има ефект.
С други думи, Ивайло е осъзнат - той осъзнава и как е развил зависимост, и че тя няма лечение, а само ограничаване. Сам казва, че не иска близките му да му имат пълно доверие.
"Започваш с по-малки залози, но така и печелиш по-малко. После адреналинът и допаминът стават недостатъчни. Започваш да залагаш малко повече, после много повече. Залагаш веднъж на седмица, после на три дни, после всеки ден, накрая по цял ден. Ставаш неадекватен - не можеш да работиш, не се разбираш със семейството и приятелите, парите не стигат. За един ден съм губил 25 хил. лв., но истината е, че ще загубиш колкото имаш. Сумата няма значение - ако един хазартно зависим спечели всички пари на света, пак ще ги заложи и загуби", казва Ивайло.
Научното обяснение за хазартната зависимост е подобно на други зависимости. Когато човек залага, тялото му отделя завишени нива на адреналин (заради риска) и допамин (заради потенциалната печалба). С времето са нужни все по-големи рискове, тоест по-големи суми, за да бъде достигнат отново този ефект. Веднъж пристрастен, липсата на залог означава депресия, а не връщане към средното. За разлика от алкохола и наркотиците, които са външни стимуланти, при хазарта тялото задвижва вътрешно повишеното производство на допамин. Хазартната зависимост често води и до алкохолна или наркотична като допълнение, като средство за справяне със стреса.
В книгата си Dopamine Nation клиничният психолог Анна Лембке описва практически експеримент, свързан с хазартната зависимост. Според него нивото на производство на допамин в тялото зависи и от шансовете за печалба, с най-висока точка, когато те са почти изравнени, т.е. 50% шанс за печалба или загуба. Не е задължително този шанс да бъде истинската възможност за печалба, а само тази, която залагащият си представя.
Не всички хора са еднакво склонни към хазартна зависимост. Затова и хазартните компании, и рекламните им лица твърдят, че е въпрос на лична отговорност. Тази логика е грешна, защото склонността към хазартна зависимост няма физически белези и самите хора не могат да знаят дали и доколко са податливи на хазартна зависимост. Единствените, които могат да видят подобни сигнали, са самите компании чрез навиците на залагане на потребителите им.
На теория компаниите трябва да ограничават рисковите си клиенти. Практиката понякога показва обратното. Докато в страни като Великобритания операторите предупреждават клиентите си за големи загуби и когато поискат помощ, блокират акаунтите им за дълъг период от време, в България хазартните компании предлагат бонуси при загуба, най-често около 10% от загубената сума предишния ден. Това държи хазартно зависимите вътре с надеждата, че ще избият парите си. Допълнително, когато в началото на годината след натиск именно от хазартните компании парламентът прави за кратко задължителния срок за пребиваване в списъка на НАП един месец и изведнъж почти всички записани в него се оказват свободни да се отпишат, някои потребители получават имейли с инструкции как да излязат от него и да залагат отново.
"Отговорният хазарт в България е мит. Това е лъжа, която хазартните оператори постоянно повтарят. В България, ако искаш да се ограничиш, можеш да се обърнеш към букмейкъра. За тази цел трябват дни писане на документи, молби, сканиране на лични карти. Обратното движение - да се откажеш от ограничението, става на секундата", казва Ивайло.
"Хазартът е самотна работа"
Докато залага, Алекс го прави почти само на живо. В казината и игралните зали има безплатен алкохол, цигари и, според нея, лъжовен социален живот. "Той няма нищо общо с реалността - вътре няма часовници, там няма ден и нощ. Не забелязваш колко са зомбирани всички. Всички псуват машинките, смърди на алкохол и цигари, мизерия е, но ти това не можеш да го видиш. Хазартът е самотна работа", казва тя.
Според нея онлайн казината не са много по-добър вариант, защото понякога залагащите не приемат сумите на екрана като истински пари. "Към края губих по 15-20 хил. лв. на ден. Шофираш и залагаш, работиш и играеш", добавя.
Алекс има възможност да финансира порока си - тя е предприемач. Краят за нея идва, когато решава да иде на море със спестяванията си от касичка - общо около 800 лв., на бунгало, въпреки че може да си позволи и скъп хотел. Към края на почивката решава да изиграе "едни 20 лв., едни невинни 20 лв.". Планираните 20 лв. не стигат. Тя губи всичките си спестявания, както и още 4 хил. лв. оборотни пари на фирмата ѝ. Но дори това не се оказва последният залог на Алекс - той идва малко по-късно.
"Една сутрин станах, вече бях с депресия и постоянни паник атаки, не можех да работя. Аз изглеждам добре, имам две висши, но вече не можех и две изречения да вържа. Имах пристъпи, не се хранех, само пиене и стрес. Имаше моменти да спечеля хиляда лева на ротативка, след което веднага ги залагах само и само да дойде пак адреналинът. Но той вече не идваше", разказва тя.
Онази сутрин се загнездва в главата на Алекс. Казва, че не може да я сравни с нищо в живота си. Алекс току-що е загубила 11 хил. лв., които е изтеглила веднага преди това на 100-процентова лихва. Още една кредитна карта, с 15 хил. лв. в нея, е изпразнена. Когато поглежда сметката си на другия ден, Алекс има 30 стотинки, за да живее.
Чрез търсене в интернет Алекс намира сбирка на анонимните хазартно зависими и отива на нея - неяла, неспала, с махмурлук и депресия. "Представих им се и им казах, че искам да се науча да играя контролирано. Те се засмяха, защото няма такова нещо като контролирана игра, контролиран залог. Ти като си зависим, си зависим завинаги. Когато излязох вече ми се играеше, но за да не го направя, отидох да си измия колата", разказва тя.
Отнема ѝ около месец, за да се почувства по-добре. Алекс казва, че ако бе продължила да залага, сега би била или мъртва, или в затвора. "И имам предвид ако бях продължила седмици или месеци, не години", добавя тя. Откакто е спряла да залага, подобно на други като нея, тя има мисия да помага на зависими. Един от нейните "ученици" прави опит за самоубийство. Стабилизира се, изкарва 20 дни чист, след което влиза в казино (въпреки че е в списъка на НАП) и губи още 10 хил. лв. Планира да направи нов опит за самоубийство, но вместо това звъни на Алекс. "Ако тогава не ме беше събудил телефонът, това стана в 5 сутринта, сега щеше да е мъртъв."
Според нея чувствата не могат да бъдат описани напълно на хора, които не са били с хазартна зависимост. Например, желанието за самоубийство - то, според нея, идва веднага след като си загубил много пари, но след няколко часа го няма заедно със спомена, че някога го е имало.
Алекс напуска не само хазартния си живот, но и цяла София, за да живее на по-спокойно място, далеч от билбордовете и игралните зали, които са навсякъде в града. "Сега като мина покрай казино, ми става лошо. Случвало се е да погледна по случайност - обръща ми се стомахът. Труп да видя, няма да ми стане толкова зле", завършва тя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай