Автори на публикацията са Зорница Спасова и Петър Захариев. Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Петър Захариев е философ и психолог, работи в системата на средното образование, като 5 години е преподавал философски дисциплини в Националната спортна академия „Васил Левски“.
Акценти:
Има ли връзка между проявите на домашно насилие и времето?
Насилието, упражнявано основно спрямо жени от мъже – най-често интимните партньори – е сериозен проблем, който взима ежегодно много жертви, засяга пряко всяка четвърта жена у нас и по света и има връзка с редица различни фактори, като температурата също се нарежда доказано като един от тези фактори. Екстремните жеги и глобалното затопляне предполагат необходимостта от по-задълбочено изследване и на фактора температура.
Връзката между горещите вълни и домашно насилие е много актуален въпрос в контекста на глобалното затопляне – с увеличените честота, брой и интензивност на проявленията на този феномен.
Испански изследователи от Института по обществено здраве правят проучване на връзката между горещите вълни през лятото и случаите на насилие от интимния партньор в Мадрид за периода 01.05 – 30.09 за годините между 2008 и 2016 г. Те откриват, че топлинните вълни са свързани с увеличаване на случаите на насилие. Ефектът е забавен във времето. Според анализираните показатели за насилие рискът от фемицид (преднамерено убийство на жени заради тяхната полова принадлежност) нараства 3 дни след горещата вълна, броят на полицейските доклади за насилие от партньор – 1 ден след вълната, а обажданията на телефонните линии за помощ – след 5 дни. Случаите на фемицид от интимен партньор се увеличават с до 28% по време на горещи вълни.
Фотокредит: Pixabay.com
И редица други проучвания, проведени в Европа, Азия и Австралия установяват, че случаите на домашното насилие нарастват по време и след горещи вълни. Топлината може да увеличи стреса, раздразнителността и агресията и да принуди хората да стоят повече вкъщи – всички тези фактори допринасят за повишени нива на насилие срещу жени.
Мащабно проучване – с над 194 800 жени и момичета в Индия, Пакистан и Непал – прави извода, че повишаването на средната годишна температура с 1 °C е свързано с увеличение с над 6% на домашното насилие.
Някои страни в Азия признават насилието, основано на пола, в своите Национално определени приноси (НОП) – това са ангажиментите, поети от страните от Парижкото споразумение, за постигане на глобалните цели в областта на климата. В НОП за Камбоджа за 2020 г. пише, че „чрез увеличаване на неравенството между половете, изменението на климата също така засилва насилието срещу жени и момичета“. НОП за Виетнам за 2021 г. отбелязва, че натискът от свързания с климата стрес в семейството „увеличава риска от домашно насилие и насилие срещу деца“.
Актуален информационен доклад на Инициативата на ООН „Spotlight“ предупреждава, че “всяко покачване на глобалната температура с 1°C е свързано с 4,7% увеличение на насилието от интимния партньор. При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще бъдат жертва на такова насилие всяка година до 2090 г. А при сценарий с 3,5°C, този брой се увеличава повече от 2 пъти. В Субсахарска Африка прогнозите са, че насилието от страна на интимния партньор може почти да се утрои – от 48 милиона жени през 2015 г. до 140 милиона до 2060 г., ако температурите се повишат с 4°C.”
Горещото време увеличава междуличностното насилие
Проучванията показват, че насилствените престъпления като убийство, нападение и изнасилване, терористични атаки и масови стрелби са много по-вероятни, когато температурите се покачват. Има повече граждански бунтове. Дори в контролирани среди като затворите, изследване от 2021 г. установява 18% увеличение на насилието между затворниците в особено горещи дни. Хората могат също така да насочат гнева към себе си, като има по-висок риск от самоубийство в по-горещите дни.
За тези връзки може да има редица причини, но скорошни изследвания потвърдиха, че някои хора са по-гневни и избухват по-често, когато им е горещо. Експеримент установява, че хората, които играят видеоигри в гореща стая, при определени обстоятелства, са по-жестоки към своите партньори в играта, отколкото тези, които са в стая с по-умерена температура.
Теории, свързващи топлината с агресията
Още през 1842 г. Адолф Китуле (Adolphe Quetelet) формулира т.нар. „термичен закон в криминалистиката“. Той гласи, че престъпленията срещу имуществото достигат своя пик през зимата, а тези срещу личността – през лятото.
Други теории свързват агресията с външни фактори, сред които е и влиянието на метеорологичното време. Изследователят Коен (Cohn,1990 г.), разглежда влиянието на времето върху поведението на човека, търсейки опосредстващите звена в биологичните процеси.
Теория, застъпена още от Моуз / Moos (1976 г.) гласи, че както промените на времето, така и екстремните стойности играят ролята на стресори. Така те оказват сериозно влияние върху настроението или поведението на по-чувствителни индивиди или такива с високи нива на стрес в периодите на промени на времето.
Друга теория разглежда метеорологичното време като външен стимул за човешкия организъм, който е в състояние да окаже физиологичен и психичен ефект върху човека. Последният е опосредстван от физиологични промени, които са причинени от промените в околната среда.
В модела на ефекта на негативното избягване се търси връзка между топлината и агресията. Според Бейрън и Бел (Baron и Bell, 1976 г.) и Бейрън (Baron, 1979 г.) тази връзка се опосредства от негативен ефект, който предизвиква определено поведение.
Андерсън и Андерсън (Anderson и Anderson,1984 г.) предлагат общ ефективен модел на агресията: тя е монотонна (линейна) функция на температурата. Така екстремните температури улесняват ефективната агресия (т.е. агресия, която има за цел да нарани друг човек). В психологически план този модел предвижда, че увеличаването на температурата води до поява на мотиви за агресивно поведение. Горещината повишава нивото на агресивност – като директно предизвиква чувство на враждебност, и индиректно – на агресивни мисли.
В Западна Европа и в САЩ проблемът с домашното насилие е широко дискутиран в публичното пространство от 90-те години на миналия век. Според различни проучвания още тогава в САЩ на физическо, психологическо и сексуално насилие вкъщи са подложени между 2 и 4 милиона жени. Насилието е първостепенна причина за наранявания и втората по ред причина за преждевременна смърт при американките. Затова и там се влагат много усилия и средства за проучвания, анализиращи причините, факторите агресията у дома.
Основните рискови фактори за извършване на домашно насилие могат да се групират в 4 групи – индивидуални (напр. ниско самочувствие, ниско образование или доходи), социални (културни норми, които подкрепят агресията към другите, неравенство в доходите и др.), рискови фактори за връзката (конфликти в отношенията, включително ревност, чувство за притежание, развод или раздяла и др.), рискови фактори за общността (като високи нива на бедност и ограничени образователни и икономически възможности и др.).
Преобладават проучванията, които установяват, че лятото е сезонът с пикови стойности на домашно насилие. Всички подобни изследвания са правени в южни градове и щати на САЩ с екстремно високи стойности на температурата.
Изследване на Майкъл и Зумпе (Michael и Zumpe от 1986 г.) обхваща 5 американски града и 27 000 случая. Авторите установяват наличие на статистически значим годишен ритъм в честотата на малтретирането спрямо жени като максимумът е през лятото. Учените свързват установените ритми с годишните промени в температурата.
Повишаването на средната дневна температура е значим предвестник на домашното насилие, сочат много проучвания (Le Beau, Wagner и Almeeida). Според анализа на Фийлд (Field) случаите на домашното насилие достигат своя пик по едно и също време всяка година през лятото, който съвпада именно с температурния максимум. Другият изследовател на проблема Коен (Cohn,1990 г.) също прави извода, че се наблюдава увеличаване на случаите на домашно насилие с нарастването на температурата на околната среда, макар връзката между двете явления да е „несигурна“.
Някои автори обаче стигат до противоположни изводи в своите проучвания. Например изследването на Ротън и Коен през 2001 г., проведено в различен щат – Минеаполис, където е отчетен спад в насилието, в това число и домашното, през летния сезон.
Изследванията за влиянието на месеца от годината върху домашното насилие са сравнително малко на брой. Една от причините за това е фактът, че познатите ни изследвания са правени в САЩ (предимно в южни щати), Англия и Уелс, където сезонните вариации на температурата не са големи, а с това и месечните вариации стават сравнително незначителни. Тук сериозно влияние върху домашното насилие оказват по-скоро икономически, трудови и битови фактори, които имат циклична месечна проява, отколкото метеорологични, в това число топлинни, характеристики.
Все пак някои от изследванията разглеждат проблема. Авторът Фийлд (Field (1992) – в широкомащабното си изследване в Англия и Уелс върху престъпността и насилието, включително и домашното, установява пикови стойности на насилието през летните месеци юли и юни, но също и през декември.
Според изследователите Майкъл и Зумпе (1986 г.) случаите на домашно насилие достигат максимални стойности през месеците юли и август, докато през зимните месеци се регистрира спад. До подобни изводи достигат в проучването си и Вагнер и Алмеида (Wagner и Almeeida,1987 г.), които откриват, че обажданията за семейни проблеми в полицията са най-чести през юни, юли и август, а броят им е най-малък през декември, януари и февруари.
Осезаемият затоплящ се климат предполага нуждата и смисъла от по-задълбочени проучвания на метеорологичните фактори, влияещи на проявите на домашно насилие и в България, където насилието е много сериозен проблем.
Все още няма представително проучване, което да изследва дали промените в температурите у нас влияят на броя на случаите на домашно насилие. За София обаче вече има научни данни, че пикът на тези случаи е през зимата и има тенденция на спад до лятото, след което отново се покачват през есента. Това отчитат резултати от единствено по рода си проучване на връзката между четирите сезона и случаите на домашното насилие в София.
Става дума за изследване на сезонността при домашното насилие, публикувано от авторите на настоящата статия. Данните са предоставени от Фондация “Асоциация Анимус“ и се отнасят за периода 1 юни 1998 – 31 декември 2002 г. Броят на обажданията на телефонната линия на фондацията общо за периода са 2908 и са регистрирани на територията на град София.
Фиг. 2: Среднодневен брой на обажданията за домашно насилие през различните сезони
Както се вижда от графиката, резултатите за София са съществено по-различни от тези, получени в изследвания зад граница. Едно от възможните обяснения са различните климатични условия, при които са били проведени проучванията. Климатът на София е умереноконтинентален, докато американските изследвания са направени в южните щати със субтропичен климат, с високи летни температури. Българското проучване съвпада с резултатите на Rotton and Cohn (2001), което е извършено в Минеаполис, разположен в умерената климатична зона на САЩ.
Важно е да направим отново уговорката, че наред с климатичния фактор, съществуват и социално-икономически причини, обясняващи наблюдаваните различия.
Сезонните вариации при домашното насилие са свързани с количеството време, което семействата прекарват вкъщи. Една от причините е липсата на свидетели, чието присъствие би могло да накара насилника да се въздържа от агресия. Другата причина е, че по-дълго време, прекарано заедно с членовете на семейството в ограничено пространство, увеличава риска от конфликти и домашно насилие. Икономическите характеристики на сезоните в България също трябва да се вземат предвид. Вече повече от 30 г. страната изживява труден икономически „преход“. Семейният бюджет е най-натоварен през зимата, когато се увеличават разходите за отопление, а резултатите от проучванията на социолози (Муча В., Семейните конфликти-подтик към разводи, Проблеми на постмодерността, Том II, 2012) показват, че повечето семейни конфликти са свързани с финансови въпроси.
Третият фактор е свързан с консумацията на алкохол – един от провокаторите за домашно насилие. България е на едно от първите места по този показател в Европа, според данни на Световната здравна организация. Зимата е сезонът с най-много официални празници, които обикновено са свързани и с консумация на повече алкохол. Студеното време също подтиква към употребата на концентриран алкохол.
Данните от това проучване се отнасят за София, чието население обикновено намалява през лятото, когато са годишните отпуски на семействата. Това има пряко отражение и върху получените резултати. При едно национално проучване картината на сезонното разпределение на домашното насилие в България би могла да бъде различна.
Справянето и мерките срещу предизвикателствата на екстремните горещини и насилието, включително насилието, основано на пола, изисква координация между здравния сектор, органите за реагиране при бедствия, феминистките организации и инстутициите, които работят за предотвратяване и справяне с последиците от насилието, основано на пола. Тези координирани политики обаче трябва да стъпват на планирани задълбочени научни проучвания по темата и в България.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай