Балотажът на президентските избори в Полша може да има дългосрочни последици за мястото ѝ в Европа – или да затвърди трудно спечеленото място на страната на върха на ЕС, или да предвещае завръщане към доста по-трудни времена, анализира The Guardian.
Кметът на Варшава, Рафал Тшасковски, се изправя срещу историка Карол Навроцки в оспорвана надпревара, противопоставяйки либералната визия за Полша в основата на европейското политическо мислене срещу националистическа, радикално дясна, критична към ЕС позиция.
Тшасковски е подкрепен от коалицията „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск, която спечели парламентарните избори през 2023 г., а зад Навроцки застават от опозиционната партия „Право и справедливост“ (ПиС), която беше на власт през предходните осем години.
Макар че на теория полските президенти имат ограничено влияние върху външната политика, победа за Навроцки, подкрепен от ПиС, неизбежно би ограничила европейските амбиции на Полша, казват анализатори.
„Не говорим толкова за преки политически последици“, обясни Пьотр Бурас от мозъчния тръст „Европейски съвет по външни отношения“. „Но ако Тшасковски, кандидатът на Туск, загуби, посланието е, че поляците отхвърлят него и неговото правителство“.
Лишен от тази легитимност, Туск „ще се затрудни да играе голямата роля в ЕС, която е започнал да играе“, каза Бурас. „Правителството му ще бъде по-слабо, пространството му за маневриране ще се свие. Става въпрос за способността на Полша да играе силна роля на сцената на ЕС“.
Изборната победа на Туск преди две години бележи началото на завръщането на Полша в европейския кръг след два нестабилни мандата на популистко национално-консервативно управление, по време на които Варшава многократно се сблъскваше с Брюксел заради опасения за върховенството на закона.
ПиС редовно започваше ненужни спорове с Германия и в много дебати за ЕС заставаше на страната на нелибералното унгарско правителство на премиера Виктор Орбан, главният разрушител на блока, допълнително отчуждавайки Полша от европейския мейнстрийм.
Завръщането на Туск, избран с обещание да отмени повечето реформи от ерата на "Право и справедливост", доведе до коренна промяна в отношенията, като ЕС бързо деблокира над 100 милиарда евро от средствата, които беше замразил в отговор на отстъплението на Полша от демократичните норми.
Подкрепена от процъфтяваща икономика, нарастващ просперитет и стратегическото си значение в съпротивата срещу войната на Русия срещу Украйна, Варшава се превърна за две кратки години в една от най-влиятелните столици на ЕС, най-добри приятели с Берлин и Париж.
Но пълното ѝ завръщане в ЕС може да бъде завършено, само ако Туск успее да осъществи онези ключови реформи – по-специално, отмяна на политизирането на съдебната система от страна на ПиС, които досега бяха блокирани от напускащия президент Анджей Дуда.
Полските президенти имат малко изпълнителни правомощия. Те служат като главнокомандващи на въоръжените сили, така че могат да се опитват да оформят политиката за сигурност – и имат правомощието да налагат вето върху законодателство или да го отнасят до конституционен съд, като по този начин ефективно го забавят. Това е прерогатив, който Дуда е упражнявал няколко пъти – и Навроцки, който би се стремил да използва позицията си, за да подкопава Туск на всяка крачка преди парламентарните избори през 2027 г., може да се очаква да бъде още по-радикален и конфронтационен.
Снимка: БГНЕС
„Победа на Навроцки би поставила безизходицата, която съществува между правителството и президента от 2023 г. насам, на много по-трайна основа“, каза Николай фон Ондарза от Германския институт за международни въпроси. „Това би променило политическите сметки в самата Полша и би пренасочило вниманието на Европа към неизпълнените обещания за върховенство на закона, които всъщност са в основата на обновените отношения на Полша с ЕС“.
Макар че е малко вероятно лидерите на ЕС да се нахвърлят върху Туск, влиянието на премиера върху ключови решения, като например бъдещия бюджет на блока, неизбежно би намаляло.
Навроцки би подкрепил подхода за „изграждане на алтернативни съюзи в ЕС“, например с Унгария и Словакия, „като най-ефективния начин за насърчаване на интересите на Полша“, каза Алекс Шчербяк от Университета в Съсекс.
Шчербяк добави, че Навроцки със сигурност ще даде приоритет и на поддържането на тесни връзки със САЩ, които той е казал, че са единственият надежден гарант за сигурността на Полша, и „ще се противопостави на развитието на европейски отбранителен капацитет извън структурите на НАТО“.
Снимка: БГНЕС
Бурас се съгласи: „Навроцки остро критикува подкрепата на Туск за стратегическото изместване на сигурността на Европа от зависимостта от САЩ. Той е тръмпист, беше поканен в Белия дом. Там ще има постоянно напрежение около политиката за сигурност“.
Напрежението между Туск и Навроцки ще се изостри от разделенията, които вече съществуват в разнородната коалиция на премиера от центристи, прогресивни леви и консерватори, като политиката за Украйна вече е жертва на политически разделения.
В Полша има широк консенсус относно необходимостта от продължаване на военната помощ за Украйна. Но самият Туск трябваше да признае обществената загриженост относно коалицията на желаещите, заявявайки, че Полша няма да участва, и относно членството на Украйна в ЕС.
Навроцки отиде по-далеч, като се възползва от полските антиукраински настроения относно бежанците и остро критикува Киев и плановете му за присъединяване към ЕС и НАТО. „Както при миграцията и климата. Тези въпроси са по-скоро политически“, посочи още Фон Ондарза.
Но голямата заплаха, заключи Бурас, е дългосрочна. „Ролята на Навроцки би била да подкопае Туск, да затрудни управлението му и да проправи пътя за ПиС през 2027 г. Това би могла да бъде доста реалистична перспектива – и много голям проблем за Европа“, каза още той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай