Православната църква чества Възнесение Господне -Спасовден

---

   Днес Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. 

   Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.

   С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. 

  Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. 

   На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

--------------------------------------------------------------------

    Според народните традиции на днешния ден изневярата е позволена. Но внимание - само за жените. Освен това, ако жената зачене в нощта на празника, се приема, че забременяването се е получило по свръхестествен начин и не се тълкува като потъпкване на клетвите във вярност.

   Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.

   Безплодието се лекува като в нощта на Спасовден жената, която няма деца, преспива под растението Росен, смятано за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червена кърпа спасова пита, варена кокошка и вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната и да хукнат към селото, но без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

   Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете.

   Според разказите от различни части на българската територия почти без изключение бездетните жени раждали 9 месеца след Спасовден. Поради тази причина ритуалът срещу безплодие се е изпълнявал в продължение на десетилетия от всяко идно поколение. Този празник дотолкова се вкоренява в бита на българина, че незнайно точно кога се ражда и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“.

   Шеговитото обръщение се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва "Те ти, булка, Спасовден!" Тоест, днес може.