Тегленето на пари в брой от банкомат леко е поскъпнало в кризата. Причината е, че повечето банки вече събират такса при тегленето на средства от тяхно устройство с карта, издадена от същия трезор.
Услугата до неотдавна беше безплатна в повечето трезори. Иначе такса “банкомат” отново се движи в широки граници - от 0 до 1 лев, показва проверка на “Труд” в тарифите на 15-те най-големи трезора у нас за най-масовите дебитни карти Maestro и Visa.
Платено
Две трети, т. е. 10 от проверените 15 банки, вече имат такса при ползване на тяхна карта и АТМ за теглене в брой (виж таблицата на стр. 24).
Услугата все още е безплатна в УниКредит Булбанк, в SG Експресбанк, в СИБанк за карта Visa с чип, в Алианц Банк и в ПроКредит Банк. Сред останалите трезори най-евтино услугата излиза в Първа инвестиционна банка - 0,10 лв.
Банка Пиреос и СИБанк за карта Maestro с чип пък събират по 0,15 лв., но масово услугата струва 0,20 лв. Най-скъпо тегленето на пари в брой от АТМ на банката издател излиза в Пощенска банка и ОББ - 0,30 лв.
Ако клиентът обаче ползва банкомат на трезор, различен от издателя на картата му, той трябва да плати такса между 0,55 лв. и 1 лв. Масово услугата струва между 0,80 лв. и 1 лв.
Най-евтино е тегленето от банкомат на друга банка с карта Maestro на СИБанк - 0,55 лв. Банка Пиреос също взема сравнително ниска сума - 0,60 лв. От банките в топ 5 по активи най-евтино излиза услугата в ПИБ - 0.90 лв.
Най-високата такса - 1 лв., събират Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и СИБанк за карта Visa.
Безплатно
Плащането на стоки и услуги при търговец през ПОС терминал все още масово е безплатна услуга. Около една трета от трезорите не събират такса, като при повечето от тях това важи дори за ползване на пластиката в чужбина. Плащането на покупки през ПОС се плаща според тарифите на УниКредит Булбанк за карта Maestro, Пощенска банка, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк (ако ПОС терминалът е на друга банка). Цената на услугата се движи между 0,15 лв. и 0,30 лв.
Банките обаче събират и куп други такси по дебитните карти. Справката на салдото в повечето трезори е безплатна, но има и случаи, в които се заплаща - например за карта Visa на СИБанк - 0,20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0,22 лв., в Инвестбанк - 0,20 лв., в Банка ДСК - 0,10 лв. и др.
Такса “ПИН код”
Има банки, които събират такса дори за смяна на ПИН кода - например СИБанк за карта Visa - 0,20 лв., Инвестбанк - 0,20 лв. Някои от трезорите са въвели месечна или годишна такса за обслужване на картата. Например SG Експресбанк събира 7,90 лв. на година за Maestro и 8,90 лв. за карта Visa. СИБанк и ПроКредит Банк пък имат месечна такса за обслужване в размер на 1 лв. Средната такса за поддържане на картата излиза между 0,30 лв. и 2,50 лв. на месец според финансовия портал “Моите пари”.
Повечето трезори събират такса за деблокиране на картата, например заради сгрешен ПИН, която варира от 1 лв. до 7 лв. Сред сравнително новите такси е тази за получаване на месечно извлечение по картовата сметка по пощата. Обикновено то излиза между 1 и 2 лв. Сравнително високи са таксите за експресно издаване на дебитна карта, което става най-често в рамките на 3 работни дни. В УниКредит Булбанк, Банка ДСК и КТБ услугата струва 10 лв., в SG Експресбанк (за 5 дни) - 12,80 лв. за Maestro и 13,80 лв. за Visa. В Алианц Банк и Инвестбанк пък цената е 5 лв., в ПроКредит Банк - 5 евро, а в ПИБ - 20 лв.
Лимити
Промяната на лимитите по картата също се плаща и струва обикновено между 1 и 5 лв. Получаването на картата в клон, различен от клона издател, излиза между 5 и 10 лв. Банките събират солени такси и за неоснователно оспорване на трансакция. Цената е от 10 до 20 лв.
От финансовия портал “Моите пари” напомнят, че дори когато картата вече е невалидна и потребителят не получава пари по нея, сметката не се закрива автоматично. Така, без да знае, човек може да се окаже длъжник и да бъде вписан в кредитния регистър заради просрочено задължение например от 20 лв. Затова експертите съветват, ако човек сменя банката, в която получаваме заплатата си, да закрие старите си сметки. Това в някои трезори също се плаща. Таксата в УниКредит Булбанк например е 12 лв. за карта Maestro.
ТЕГЛИМ СРЕДНО ПО 150 ЛВ.
Българинът все още масово залага на теглене на пари в брой от банкомат, докато плащането с карта в търговски обекти или пък плащанията през банкомати са доста по-слабо разпространени. Общо изтеглените пари в брой от АТМ през шестмесечието възлизат на малко над 7,7 млрд. лв., а извършените трансакции са 53 млн. Това значи, че българинът тегли от банкомат средно около 150 лв. на трансакция.
Потребителите са внесли в брой през банкомат едва 19,5 млн. лв. за шест месеца, сочат още данните. Платените стоки и услуги и изтеглените пари през ПОС терминал за периода пък възлизат на 1,7 млрд. лв., което е значително по-малко от изтеглените пари през АТМ. На терминали в чужбина с карти, издадени от родни банки и фирми, пък са изтеглени или разплатени 630 млн. лв.
Българинът притежава 7 518 086 броя банкови карти към 30 юни 2012 г., сочи платежната статистика на БНБ. Пластиките са се увеличили с около 120 000 бр. за 6 месеца, сочат данните. Най-много са картите с марка Maestro - малко над 3 млн., следвани от тези на Visa - близо 2,7 млн. броя.
За налични парични преводи българинът е платил такси и комисиони в размер на 11 млн. лв. за половин година. Преводите от страната към чужбина за периода пък възлизат на 154 млн. лв., а отвън за страната - на 310 млн. лв., сочат данните. Наличните парични преводи в България са на обща стойност 894 млн. лв. У нас работят 5807 банкомата и 65 757 ПОС терминала, сочи още статистиката на централната банка.
БНБ не обявява какви са източените суми при картовите трансакции. По данни на Българската асоциация за сигурност при картовите разплащания обаче едва 0,05% са загубите от измама при използване на банкови карти. При трансакции в размер на близо 13,5 млрд. лв. за първото полугодие това прави загуби в размер на 6-7 млн. лв.
Ако човек установи, че от сметката му са източени пари, веднага трябва да съобщи на банката. Тя трябва да блокира картата му, за да не е възможно от нея да се източат още средства. След това потребителят трябва да подаде жалба до трезора, в която да оспори трансакцията. Банката е длъжна да му възстанови цялата открадната сума най-късно до 21 дни, като паралелно извършва собствено проучване на случая. Ако клиентът е спазил всички изисквания за използването на картата - например е закрил въвеждането на ПИН кода с ръка и т. н., банката следва да му възстанови цялата сума. Ако е проявил небрежност, ще понесе загуба до 300 лв. При груба небрежност или умишлени действия цялата щета е за сметка на клиента.
НЕ ДАВАЙТЕ КАРТАТА НА РОДНИНИ
За да не стане клиентът жертва на източване на картата, той трябва да спазва няколко прости правила, съветва Николай Недков, шеф на дирекция “Картов център” на ОББ и председател на Българската асоциация за сигурност при картовите разплащания.
- Не съхранявайте ПИН кода заедно с картата;
- Променяйте често ПИН кода;
- Винаги прикривайте с ръка ПИН кода, когато го въвеждате. В противен случаи при извършването на неправомерни операции с картата ще поемете за своя сметка определена сума от откраднатото;
- Ако ползвате картата за плащане в интернет, внимавайте дали сайтовете, от които пазарувате, са включени в програмите за сигурни плащания на международните картови организации - Secure Сode на MasterСard и Verified by Visa (VbV);
- При пазаруване в интернет никога не въвеждайте ПИН кода на картата, дори да бъде поискан;
- Ако картата бъде изгубена или открадната, незабавно информирайте банката издател;
- Не давайте картата на роднини, защото при източване банката няма да уважи претенциите ви;
- У нас и в чужбина по-добре директно плащайте с картата в търговските обекти през ПОС терминал, вместо да теглите пари от банкомат.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай