Собственици на медии „винаги“ или „често“ ограничават редакционната независимост на своите издания, а много от тях дължат своето оцеляване на условно финансиране от лица, близки до политическите или бизнес среди.
В група с държави, на които е поставена тази диагноза, България отново се нарежда сред страните в света с „проблематична“ ситуация за медиите и пропада с 11 места в международния индекс на „Репортери без граници“ за свободата на медиите – от 59-то през 2024 до 70-то място през 2025 година.
Това е посочено в годишния доклад на организацията, която традиционно представя анализа и класирането около 3-ти май – световният ден на свободата на словото. Индексът се определя спрямо оценката за всяка държава по пет показателя: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.
Икономическият натиск върху медиите е акцент на анализа за състоянието в Европа и света. От една страна той се засилва от спирането на финансирането от САЩ за програми, подпомагащи независимата и разследващата жрналистика, което уязвява още повече някои такива издания, а от друга, фактор е и опасната близост между властимащите и някои медии.
В последните години България предимно се изкачваше в класацията, но все така остава в зоната с държави, чиито нива на медийна свободата са проблематични. От 2021 година насам, когато България зае 112-о място, страната постепенно пое нагоре до най-доброто си постижение през 2024 година, когато се озова на 59-та позиция.
Днешната корекция връща България там, където беше в класацията, оценила случилото се през 2022г. (71-во място от 180 държави). Тогава по икономически критерий на състоянието на медиите бе отредена позиция 133, а през 2023 г. тя се подобри до 105.
Карта с резултатите на държавите по света.
Оценката за редакционната независимост в България е като за Ливан (на 132-о място в общия индекс), Индия (151-во място), Армения (36-то място)
Проблематични за страната продължават да и т.нар SLAPP дела (strategic lawsuit against public participation или дела шамари) – проблем, отбелязан и в миналогодишния доклад срещу който властите не са направили нищо, се казва в доклада. В анализа на индекса за 2025 година България е посочена като пример, за страна, в която медиите, които се опитват да се съпротивляват на опитите за институционален натиск, биват смачквани с образуването на дела „шамари“. По този показател България е в група с Хърватия и Унгария (60 и 68).
Наскоро у нас на втора инстанция приключи едно от знаковите SLAPP дела– това на застрахователната комания „Лев инс“ срещу онлайн изданието „Медиапул“. Компанията поиска медията да ѝ изплати безпрецедентното обезщетение от 1 млн. лв. заради журналистическа публикация. Две съдебни инстанции отхвърлиха иска й.
Знаци на подобрение се забелязват в Полша (31-во място), Австрия (22-ро място) и Естония, която застава на второ място по нива на свобода на изразяване в Европа, след Норвегия, която традиционно оглавява класацията.
Анализът на „Репортери без граници“ показва, че медиите се колебаят между опазването на редакционната си независимост и осигуряването на икономическото си оцеляване.
„В момент, когато свободата на пресата преживява тревожно отслабване в много части на света, сериозно подценяван фактор подкопава медиите: икономическият натиск. Голяма част от този натиск се дължи на концентрацията на собствеността, натиска от страна на рекламодатели и финансови поддръжници, както и на държавната помощ, която е ограничена, липсваща или разпределяна по непрозрачен начин“, пише в доклада си организацията.
„Гарантирането на свобода, независимост и плурализъм в днешния медиен пейзаж изисква стабилни и прозрачни финансови условия. Без икономическа независимост не може да има свободна преса. Когато новинарските медии са финансово затруднени, те биват въвлечени по-скоро в надпревара за привличане на аудитория отколкото на качествената журналистика и лесно попадат в ръцете на олигарси и публични власти, които искат да ги използват“, коментира Ан Боканде, редакционен директор на „Репортери без граници“.
По думите й, когато журналистите са обеднели, те вече нямат средства да се противопоставят на враговете на пресата – онези, които пропагандират дезинформация и пропаганда.
„Икономиката на медиите трябва спешно да бъде възстановена до състояние, благоприятно за журналистиката и осигуряващо производството на надеждна информация, която по своята същност е скъпо струваща. Решения съществуват и трябва да бъдат прилагани в широк мащаб“. казва още Боканде. Фактор, който допринася за икономическата криза в медиите в Европейския съюз и на Балканите, е и фактът, че приемането и прилагането на Закона за свободата на медиите в Европа (European Media Freedom Act (EMFA) – който би могъл да подпомогне новинарската икономика – все още предстои.
| В доклада са дадени примери за това, че финансирането на обществените медии се е превърнало в решаващ тест за това как страните подкрепят медийния си пейзаж. |
„ Чехия (10-то място) е избрала да засили устойчивостта на бюджета си за обществените медии, за разлика от Германия (11-то) и Франция (25-то). В Словакия (38-мо), Босна (86-то), Сърбия (96-то) и Косово (99-то) – страната с най-ниско класиране в региона на ЕС и Балканите според Индекса – обществените медии се сблъскват с екзистенциална криза заради съкращения в бюджета и политически контрол“.
Фактор, който допринася за влошавянето на икономическото състояние на медиите е и внезапното спиране на американската помощ и нарастващото влияние на руската пропаганда.
„Съкращенията в бюджета по време на управлението на американския президент Доналд Тръмп – особено спирането на финансирането за Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ (RFE/RL) и Американската агенция за международно развитие (USAID) – сериозно отслабиха вече уязвимия медиен сектор, особено в страни, които се борят с авторитарни режими, корупция и пропаганда“, пише още в доклада.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай