С полагане на цветя пред паметника на Панайот Волов в Бяла, кметът на община Бяла Димитър Славов, областният управител на Русе Драгомир Драганов и председателят на местния Общински съвет Мариан Антонов почетоха паметта на загиналите в Априлското въстание преди 149 години. „Априлци са в нас. Не в камъка и бронза на паметниците, а в онези мигове, когато избираме доблестта пред удобството, общото благо пред личната изгода, както и това да бъдем непримирими пред малодушието. Нека националните ни герои бъдат не само част от учебниците по история, но и морален ориентир в съвремието ни“, заяви Драганов.
От своя страна кметът Славов посочи, че днес свеждаме глави с признателност пред едно от най-смелите, но и трагични събития в българската история. „Имената на тези достойни мъже са гласът на съвестта ни, който ни напомня, че родината не е само земя, а и отговорност“, допълни Славов. „Силното общество не чака спасител – то изгражда бъдещето със собствените си ръце. Ако искаме действително да отдадем почит пред националните си герои, то най-важното е да живеем достойно и да отстояваме националната си памет“, сподели Мариан Антонов.
Припомняме, че Панайот Волов е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Априлската епопея завършва с огромна хуманитарна трагедия, мирното население изпитва на гърба си фанатичната жестокост на османските войски и башибозук. С действията си Високата порта недвусмислено показва, че няма по никакъв начин да позволи на българите да отхвърлят властта на султана.
Безпощадно потушено Априлското въстание все пак изиграва своята историческа роля – Европа научава, че не само босненци, сърби и черногорци, но и българите желаят своята свобода и са готови дадат живота си за нея. Изправени пред вълната от съпричастност със съдбата на покорените народи правителствата на стария континент нямат избор освен да се заемат с решаването и на българския въпрос – първоначално със средствата на дипломацията, а по-късно и на бойното поле.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай