Разликите в цената на труда между Източна Европа и Западна Европа остават сериозни, сочат данните на Евростат за разходите за труд в Европейския съюз през 2024 г. България не се отлепя от дъното с най-ниската цена на труда - едва 10.6 евро на час, докато на другия полюс е Люксембург, където един работещ получава над пет пъти повече - 55.2 евро на час. Другите страни от топ 3 по най-висока цена на труда в съюза са Дания с 50.1 евро на час и Белгия - с 48.2 евро.
Сближаването между икономиките се случва, но е доста бавно. Факт е, че заплатите на Изток растат доста по-бързо в последните години, но въпреки това изоставането на доходите в тази част от континента остава чувствително.
Средната почасова ставка в ЕС през 2024 г. е била 33.5 евро, тоест тройна спрямо българската. Ситуацията обаче не е много по-розова и в други страни от Централна и Източна Европа или Прибалтика. В дъното по цена на труда са също Румъния - 12.5 евро на час, Унгария - 14.1 евро, Латвия - 15.1 евро, Литва - 16.3 евро, Хърватия - 16.5 евро, Гърция - 16.7 евро, Полша - 17.3 евро.
Тъжното е, че ставката в България се оказва по-ниска дори от тази в съседна Сърбия, която е дори извън ЕС - 11.4 евро на час.
Разходите за труд на час в държавите от ЕС за 2024 г., в евро
Източник: Евростат
В почасовата ставка на разходите за труд влиза цялостният разход за работодателя да наеме служител - включително средствата за професионално обучение, за работно облекло, за социални придобивки, за неотработени дни плюс социалните вноски за работодателя и данъците върху труда.
Основният разход си остава заплатата и свързаните с нея придобивки. В ЕС тя заема средно около 75% от цената на труда, която плаща работодателят. Останалите около 25% са предимно социалните осигуровки за негова сметка. Най-ниските незвързани със заплатите разходи за труд (основно социалните осигуровки) през 2024 г. са регистрирани в Румъния (4.8%) и Литва (5.4%), докато най-високите са във Франция (32.2%) и Швеция (31.6%). По този показател България се позиционира като държава със сравнително ниски разходи извън заплатата - те са 13.3% от общите разходи за труд.
Средната брутна заплата в България е била 1474 лв. през декември 2020 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Четири години по-късно тя вече е 2468 лв. - с около 1000 лв. повече. Ръстовете на годишна база от 2021 г. насам се движеха в порядъка 12-16%. Пикът бе през 2022 г., когато средната заплата за четвъртото тримесечие нарасна с 16.6% на годишна база.
Източник: Национален статистически институт, България
Въпреки това обаче разликите Изток-Запад остават.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средностатистически неженен работник без деца в ЕС са били 28 217 евро, като варират от 9355 евро (18 296 лв.) в България до 49 035 евро в Люксембург.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средна работеща двойка с две деца са били 60 447 евро в ЕС, вариращи от 19 938 евро (38 995 лв.) в България до 107 590 евро в Люксембург, съобщава още Евростат.
България е и държавата с най-висок дял от работещите, които получават ниски възнаграждения - 26.8% от всички. За сравнение, средно за ЕС този дял е 14.7% от наетите, а в държавите с най-малко "работещи бедни" - Франция и Дания, е малко под 10%.
Средните разходи за труд в Литва (16.3 евро на час) са сред тези, нараснали най-бързо в Европа, но все още изостават значително от средните за ЕС, сочат още данните на Евростат.
Ръстът на заплатите се забавя, но остава висок заради недостига на квалифицирана работна ръка, пише в сценария за икономическо развитие, публикуван от Министерството на финансите на Литва. Ръстът на заплатите в страната се забавя през 2024 г., но остава двуцифрен, като средномесечният растеж на брутната работна заплата е 10.2%.
Растежът на заплатите в обществения сектор е по-бърз (12.8%), отколкото в частния сектор (9%). Средната месечна брутна работна заплата през миналата година нараства във всички икономически дейности, като варира от 5.7% в административните и обслужващи дейности (най-ниска) до 15.7% в образователни дейности (най-висока), коментираха от Министерството на социалната сигурност и труда.
Повишението на заплатите в Литва се дължи на силното търсене на работници с подходяща квалификация и политиката по доходите в публичния сектор. По-високата минимална заплата, която се увеличи с над 12% до 1038 евро от 1 януари 2025 г., също има стимулиращ ефект. Въпреки че растежът на заплатите в частния сектор беше ограничен от намаления финансов капацитет на компаниите и спирането на инфлационния натиск върху заплатите, той остана сравнително силен поради голямото предлагане на свободни работни места.
България има шанс да достигне средноевропейските доходи около 2040 г. само при икономически растеж над 4%. Това е основното заключение на доклад на Световната банка за България от декември 2022 г., озаглавен "Път към високи доходи".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай