Ресторантьори в редица градове в страната излизат на протест днес в 16 часа с искане ставката на ДДС за техните услуги отново да падне на 9%, при това за постоянно. На места протестиращите ще се събират пред общината, другаде организират автошествия или ще блокират ключови кръстовища. "Ако не ни чуят в парламента ще блокираме пътищата в цялата страна за три дни и ще организираме масов национален протест в София", обяви председателят на Сдружението на заведенията Емил Коларов.
В четвъртък парламентът трябва да гласува на второ четене закона за държавния бюджет за 2025 г., като в проекта не е предвидено сваляне на данъка. Между първо и второ четене имаше само едно предложение за въвеждане отново на 9% ДДС за ресторантьорите, както и 0% за хляба, и то беше на депутата Димо Дренчев от "Възраждане". Това предложение обаче бе отхвърлено от мнозинството депутати в бюджетната комисия.
Организации на ресторантьорския и хотелиерския бизнес обявиха в понеделник, че очакват среща с управляващата коалиция и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по темата. Именно Борисов като премиер в последния си кабинет свали данъка на ресторантьорите преди четири години.
Като временна антикризисна мярка заради ковид-пандемията ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите бе намален от 20 на 9% от началото на 2021 г. Тази временна мярка беше няколко пъти удължавана, въпреки че ковид пандемията отдавна отмина, и от 1 януари 2025 г. данъкът отново бе върнат на 20%.
Ресторантьорите вещаят огромни съкращения на персонал и множество фалити, ако услугите им останат с 20% ДДС. Този налог обаче се плаща от крайните клиенти и е доста странно защо ресторантьорите се представят като жертва на по-високо данъчно облагане.
Истината е, че свалянето на стандартната 20% ставка до 9%, изобщо не доведе до спад на цените в заведенията. Въпросната 11% разлика в данъка изцяло отиде в джоба на ресторантьорите, които отгоре на това вдигнаха драстично цените от 2021 г. насам.
ДВОЕН РЪСТ НА ЦЕНИТЕ
Проучване на Института за пазарна икономика показва, скокът на цените в ресторантите през последните 10 години значително надхвърля общия ценови индекс в страната. Докато всички стоки и услуги в българската икономика спрямо 2015 г. към януари 2015 г. са поскъпнали с 41% то увеличението в ресторантите и кафенетата е 89%, като надхвърля дори ръста при храните.
Особено видимо е "отделянето" на цените в заведенията от общия индекс от началото на 2022 г. - от това време ресторантите стават значително по-малко достъпни в сравнение с динамиката на средния доход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 г. да е оказало спад или задържане на цените за крайния потребител - напротив кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% ДДС от началото на 2025 г. е ясно видимо в рязко повишение на цените - с почти 5 пункта в рамките на месец.
От ИПИ заключават, че основание за преференциално данъчно третиране за ресторантьорите няма. Защо да очакваме, че щом миналата отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
ЗАВИДНИ ОБОРОТИ И ПЕЧАЛБИ
В същото време данни от НАП и от МФ показват, че през последните четири години оборотите на заведенията и печалбите им отчитат доста солидни ръстове. Публикувани от "Медиапул" данни за оборотите е видно, че в първата година на ковида те падат до 2.4 млрд. при 3 млрд. през предкодивната 2019 г. Още през 2021 г. предпандемичното ниво е подобрено и оборотите достигат 4.7 млрд. лв., а през 2023 г. вече са 5.6 млрд. Все още няма данни за 2024 г., но за осеммесечието приходите са за 4.2 млрд. лв. и по всичко личи, че ще има подобрение на 2023 г.
В отговор на депутатско питане министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения данък печалба в последните четири години, което е показател за възходящи финансови резултати в бранша: Ако през първата година на ковид-пандемията - 2020 г., сектор "Ресторантьорство" е превел в хазната 26.3 млн. лв. данък печалба, то на следващата година той скача двойно на 53.7 млн. лв. След това печалба расте с над 40% до 75.9 млн. лв. през 2022 г. , и с нови над 20% през 2023 г. до 91.6 млн. лв. За изминалата 2024 г. все още няма данни, защото окончателното деклариране на печалбата и начисляването на данъка ще стане в средата на 2025 г., но от платения до момента авансов данък - 41.2 млн. лв., изглежда, че отново ще има ръст на данъка от над 20%.
СКРОМЕН ДДС
Въпреки завидните ръстове на оборотите и на цените в заведенията, внесеният ДДС от ресторантьорските услуги са доста скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този налог са 150 млн. лв. годишно. В първата година от ковид кризата - 2020 г., те падат до 70 млн. лв. Следващата година се сриват до 14 млн. лв., а през 2022 г. - до 7.7 млн. лв., показват данните на МФ. На следващата 2023 г. постъпленията от ДДС се покачват до 43.3 млн. лв., а през 2024 г. - до 63.3 млн. лв.
На фона на усилията да бъде запушен огромният бюджетен дефицит, МФ разчита на повече приходи от ДДС след премахване на ниската 9% ставка и възстановяване на стандартните 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се очакват тази години приходи от близо 300 млн. лв.
Доскоро доводите на бранша защо трябва действието на по-ниската ставка ДДС да остане в сила въпреки отминалата отдавна пандемия бяха, че силно са нараснали разходите им за заплати на персонала, ток, вода и пр. В това положение обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно искането на ресторантьорите само за тях да има данъчна преференция.
Сега вече се говори за спасяване на туризма. "Страната ни е от малкото в Европейския съюз с висока данъчна ставка за туризма и заведенията. В повечето европейски държави тя е диференцирана и я държат ниска", посочват от сдружението на заведенията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай