Българската агрохранителна камара се обяви за пълна забрана на храните - имитации. "Това е отрова, с която храним българското население", обясни председателя на БАК Венцислав Върбанов, който беше министър на земеделието през 90-те години.
Още миналата година Асоциацията за защита на потребителите призова МЗХ в лицето на Българската агенция по безопасност на храните да засили контрола върху сиренето, кашкавала и киселото мляко и призова за забрана на продукти, които ги имитират.
Не е тайна, че българският пазар е наводнен от некачествени продукти, пълни с нетипични съставки. В млякото, сиренето, кашкавала и колбасите се слага какво ли не - от палмово олио и соя до сгъстители, оцветители и всякакви други Е-та. Близо 20% от кравето сирене, произведено през 2023 г. в България, е съдържало растителни мазнини.
За втори път в рамките на месец агрохранителната камара повдига темата за защита на българските потребители и на българските качествени храни.
"Забраната на имитиращи продукти ще предотврати подвеждащото етикетиране и маркетинг, при което потребителите често не разбират, че купуват нискокачествени подобия, а не истински полезни традиционни храни", заяви Върбанов през февруари.
Парадоксът е, че фалшификатите, срещу които организацията се обявява, се произвеждат именно от фирми от нейните редици.
А държавата не изглежда особено притеснена от нашествието на ментетата. Нещо повече, активно съдейства за влошаването на качеството на българските храни.
"Превратът" на скорозрейките
Агроминистерството се опитва да прокара вредна нормативна поправка, с която да стане нормално в кравето саламурено сирене да има до 65% вода. Промяната е лансирана по странен начин - не в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, където ѝ е мястото, а в Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета и мармалади.
И в момента нормативната база позволява на пазара да се продава т.нар. сирене "с повишено водно съдържание", но таванът е до 60%. Според Асоциация "Активни потребители", ако водата е 65%, това вече компрометира качеството на продукта. Експертите на неправителствената организация отдавна обясняват, че за да е толкова "мокро" сиренето, то е "недозряло". Защо това е лошо? Ето обяснението:
"Истинската технология за производство на "бяло саламурено сирене", която има история от хиляди години, води до получаване на продукт с водно съдържание от 54% (за краве мляко) - както е и записано в българския стандарт БДС 15:2010, БДС. При изготвянето на действащата наредба под натиска на производители лимитът на допустимото водно съдържание беше повишен до 60%, което бе компромис. Но ако сега се реализира ново увеличение на водата до предлаганите 65%, това ще доведе до цялостна промяна в технологията за производство на сирене.
Процесът
При приготвянето на "бяло саламурено сирене" има етап, в който водното съдържание е 60-65%, но след това заготовката се нуждае от допълнително узряване, преди да стане готово за консумация, като срокът за кравето сирене е 45 дни, а за другите - овче, козе, биволско, е два месеца. Именно по време на зреенето водата в сиренето намалява до крайните 54%.
На пазара и сега се предлагат млечни продукти, наричащи се сирене, при които зреенето е спестено. В тези "бързозрейки“ водното съдържание е 60-65%. На практика това са суровите заготовки. Това, което министерството предлага, не е дребна нормативна промяна, а е подмяна на традиционната технология за производство на бяло саламурено сирене - на практика узаконява отпадането на етапа "зреене".
"Казано накратко – с повишаването на водното съдържание от 60 на 65% Министерството на земеделието предлага да се загърби вековната традиция и да приемем „бързозрейките". Понеже себестойността на тези „бързозрейки“ е по-ниска, няма съмнение, че ако сега те държат 1/3 от пазара, след новото законотворчество делът им може да нарасне до 90%", предупреждават "Активни потребители".
Добри пожелания
От агрохранителната камара призовават за "въвеждането на държавни стандарти за основните хранителни продукти, което ще осигури ясни изисквания за състав, качество и производство и ще предотврати вноса и разпространението на нискокачествени или опасни храни, особено за вноса от трети страна". И посочват, че "в момента много производители предлагат продукти с намален грамаж, по-ниско качество или подменени съставки, без това да бъде ясно обозначено. Държавните стандарти и контролът върху спазването им ще предотвратят подобни практики и ще осигурят по-честна конкуренция на пазара".
Това са чудесни пожелания, но за съжаление всичко досега показва, че държавата не може или не иска да контролира качеството на храните.
Вместо това се опитва да се занимава с контрол на цените. Показателно е, че министърът на земеделието Георги Тахов предлага проектозакон, в който е заложено да се регулират надценките за основните играчи по агрохранителната верига - от производителите до магазините.
Не на чипса и вафлите
В Народното събрание се появи и проект за промени в Закона за храните, с който се предлага пълна забрана на трансмастните киселини в храните (извън естественото им съдържание в мазнини от животински произход). Трансмазнини обикновено се влагат във вафли, чипсове, шоколадови изделия, зърнени закуски, а също и в имитациите на кисело мляко, сирене и кашкавал (истинското мляко се заменя с частично хидрогенирано растително масло, например палмово).
"Консумацията на трансмазнини значително повишава “лошия” холестерол. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2023 г. 59% от всички умирания в страната се дължат на болести на органите на кръвообращението, посочват вносителите на проекта - депутати от "Възраждане"..
Асоциацията иска Министерството на земеделието и храните да промени законите и наредбите, в които да се уточни, че трите продукта не могат да бъдат наричани по този начин и на външен вид да изглеждат като тях.
Председателят на АЗП Пейо Майорски посочва, че българското саламурено сирене и българското кисело мляко са традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование на произход в Европейския съюз. Той е категоричен, че те не бива по никакъв начин да бъдат имитирани, дори и на родния пазар.
Според АЗП е недопустимо да бъдат произвеждани имитиращи продукти на сиренето, кашкавала и киселото мляко, които да изглеждат по идентичен начин. От асоциацията подчертават, че така се подвеждат потребителите. От там допълват, че наименованията им на опаковките на имитиращите продукти трябва да бъдат с големи надписи, а не със ситни букви, за да могат да се четат.
Асоциацията за защита на потребителите призовава МЗХ в лицето на Българската агенция по безопасност на храните да засили контрола върху сиренето, кашкавала и киселото мляко. Проверките трябва да бъдат от преработвателите до търговците и веригите, посочват още от АЗП.
По данни на МЗХ близо 20% от кравето сирене, произведено през миналата година у нас е с добавени растителни мазнини. Общо през годината са произведени 53 641 тона сирене, включително 12 219 тона с палмова мазнина. За сравнение през 2022 г. произведеното сирене е било 52 460 тона сирене, в това число 12 371 тона е това с растителна мазнина или намалението е незначително - с 1,2%.
Фалшивото сирене е 2,5 пъти повече от това от овче мляко например, което за цялата година е близо 4900 тона, като намалява с 11,6% спрямо предходната година. През миналата година мандрите са вложили 3615 тона суровини с немлечен произход (мазнини и/или протеини).
През 2023 г. 235 млекопреработвателни предприятия са предоставили данни за преработеното от тях мляко и произведените млечни продукти. В тях е преработено 713 млн. литра сурово мляко (вкл. доставено от държави членки на ЕС и внос от трети страни). 94% от него е кравето мляко, което е с 3% повече спрямо 2022 г. И през 2023 г. овчето мляко заема второ място по преработено количество (с дял от 3.8%) и е с 12.2% повече през 2023 г. Козето мляко е 1.7% от преработеното мляко и е с 1% повече спрямо 2022 г. Преработеното биволско мляко и смес са 0.5% от общото мляко, като се отчита намаление с 4.6%.
По данни, предоставени от млекопреработвателните предприятия, освен посочените количества сурови млека по видове, включително доставено от държави членки на ЕС и внос от трети страни, в производството на млечни продукти са вложени допълнително и 4 807 тона концентрирано мляко, 5 211 тона мляко и сметана на прах, 2 377 тона млечен концентрат и 234 тона други продукти (сметана, закваска, суроватка). През миналата година мандрите са вложили 3615 тона суровини с немлечен произход (мазнини и/или протеини), сочат още данните на МЗХ.
През 2023 г. са произведени 153 928 тона заквасени млека, 64 млн. литра течни пакетирани млека, 62 331 тона бели саламурени сирена и 26 308 тона кашкавал. Наблюдава се увеличение на пълномаслено или полумаслено и обезмасленото заквасено мляко, заквасеното мляко за пиене намалява със 17.0%.
Увеличението на произведените количества кашкавал през 2023 г. е с 5% спрямо 2022 г. Този от краве мляко бележи ръст през 2023 г. от 6.4%, а кашкавалът от овче мляко намалява с 14.3%. Най-голям дял заема кашкавалът, произведен от краве мляко - 93.4%.
Бялото саламурено сирене се увеличава спрямо 2022 г. с 1057 тона или с 1.7%. Най-голям дял (86.1%) заема бялото саламурено сирене, произведено от краве мляко. Бялото саламурено сирене, произведено от мляко различно от кравето и овчето, бележи ръст от 15.8%. Производството на топени и пушени сирена е с 3.5% повече през 2023 г. Другите видове сирена (меко сирене, синьо сирене и др.) също се увеличават (+36.1%). Наблюдава се значително увеличение на произведените други продукти от мляко - с 450 тона.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай