Върховният административен съд, състав на осмо отделение, остави в сила Решение №2253 от 19.07.2024г. на Административен съд Русе по адм.д.№132 по описа за 2024 г. Решението не подлежи на обжалване.
Това стана след депозирана жалба от Общински съвет – Русе против Решение №2253 от 19.07.2024г. на Административен съд Русе по адм.д.№132 по описа за 2024г., с което по жалба на „ДИАНА“ ООД със седалище гр.Благоевград, е отменено решение № 13, прието с протокол № 3/21.12.2023г. на ОбС Русе, с което на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от ЗМДТ, чл.6, ал.7 от Приложение 2 към ЗМДТ и чл.79 от АПК, са приети нови зони за територията на гр.Русе, от които се определя коефициентът за местоположение, елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти.
Кметът на общината е предложил на ОбС Русе да приеме следното решение:
На основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, чл.19, ал.З от Закон за местните данъци и такси, чл.6, ал.7 от Приложение №2 към ЗМДТ и чл.79 от Административнопроцесуален кодекс, Общински съвет – Русе реши:
Приема нови зони за територията на гр. Русе, от които се определя коефициента за местоположение /Км/, елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, както следва:
1 Зона I, заключваща се между следните улици и булеварди:
Бул. „България“, бул. „Липник“, ул. „Иван Ведър“, ул. „Потсдам“,ул. „Тулча“, ул. „Цветница“, бул. „Тутракан“, Младежки парк, ул. „Братя Обретенови“, ул. „Придунавски булевард“, ул. „Пристанищна“,ул. „Струма“,ул. „Стефан Стамболов“,вкл. „Охлюва“.
Зона II: ЖК „Дружба 1″, ЖК „Дружба 3″, ЖК „Веждата“.
Зона III: ЖК „Дружба 2″ /селеметя/, ЖК „Нова махала“, ЖК „Тракция“,
Зона IV: ИПЗ /източна промишлена зона/и ЗПЗ /западна промишлена зона/.
Зона V: имотите в местностите „Кръста“ /“Христо Македонски“, „Под левента“, „Гълъбец“, „Караач“, „Папаз дере“, „Камусчията“, „Сръбчето“, „Слатина“, включени в строителните граници по ОУП, кв. „Средна кула“, кв. „Долапите“, кв. ДЗС и кв. „Образцов чифлик“.
Решението влиза в сила от 1 януари 2024 г. и отменя Решение №503, прието с протокол №29/27.02.1998г. на ОбС-Русе
В предложението не са изложени мотиви въз основа на какви критерии е формиран обхватът на зоните.
Очакваният резултат от прилагането на новите зони, изложен в предложението, е да се балансира бюджета на Община Русе, като не е посочено как ще се постигне тази цел и няма финансова обосновка.
На 11.12.2023 г., 12.12.2023 г., 13.12.2023 г. и 14.14.2023г. последователно предложението е разгледано от постоянните комисии (ПК) на ОбС Русе, включително и във постоянната комисия по бюджет и финанси, с изразено от всяка една от тях становище.
Видно от представените извлечения от протоколите от заседанията на ПК на ОбС Русе, на които е гласувано предложението, липсва обсъждане и мотиви по предложението.
На 20.11.2023 г., на сайта на Общински съвет – Русе, в раздел „Проектонаредби“ е публикувано описаното предложение на кмета на Община Русе, като от л.47 до л.50 от делото на АС е представено публикуваното предложение, както и съобщението до заинтересованите лица, че в 30-дневен срок могат да предоставят предложения и становища по проекта, които да депозират в деловодството на Община Русе.
Видно от съдържанието на първоначалното предложение ЖК „Чародейка-Север“и ЖК „Чародейка-ЮГ“ не са били включени в нито една от предложените нови зони, като с последващото предложение са включени в обхвата на зона II.
Съобщение за допълване на първоначалното предложение не се твърди да е извършвано.
На 21.12.2023 г. било проведено заседание на ОбС Русе, при дневен ред, включващ и разглеждане на предложение на кмета на Община Русе с вх.№ ОбС-980-98/20.11.23г. за приемане на решение, за промяна на зоните на гр.Русе, определени с решение № 503 на ОбС Русе, прието с протокол № 29/27.02.1998г., както и допълнението към него, за което е съставен и протокол № 3 от същата дата.
По време на обсъжданията в ОбС Русе на предложението на кмета на Община Русе, както и допълнението към него, вносителят на предложението не е изложил допълнителни мотиви, извън тези в предложението.
В изказването на общ.съветник, подкрепил предложението, се посочва, че община Русе предлага редовно сметоизвозване (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; е една от услугите, за която се заплаща ТБО), което не е относимо към ДНИ, посочва се, че градът е много променен, без уточняване в какво се изразява промяната.
В изказването си общ.съветник посочва, че зонирането е въпрос на експертни оценки.
Видно от протокола от заседанието на Общински съвет Русе, както и от протоколите от заседанията на ПК на ОбС Русе, включително предложението на кмета, експертни оценки, финансови обосновки, графична част на зоните, както и какво налага промяна на обхвата на зоните, как са формирани новите зони, не са обсъждани. Липсват мотиви по тези релеванти въпроси.
На зададен въпрос към кмета на Община Русе: Какъв ще е ефектът от новото зониране и по точно с колко ще се увеличат данъците за досегашните зони 2 и 3?
Отговорът на кмета е : „…няма възможност да се каже ефектът какъв ще е глобално, защото жилищата имат различни характеристики. ….Изчисленията към момента не могат да бъдат прецизирани, защото обхващат хиляди партиди, които се променят ежедневно. …Има разчети по квартали какво е очаквано да постъпи.
Обсъжданията на предложението са свързани основно с услугите, за които се плаща ТБО, а не ДНИ.
На същото заседание е прието Решение № 13, с което на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от ЗМДТ, чл.6, ал.7 от Приложение 2 към ЗМДТ и чл.79 от АПК, са приети нови зони за територията на гр.Русе, от които се определя коефициента за местоположение, елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти.
Прието е решението да влезе в сила от 01.01.2024г. и да се отмени решение № 503, прието с протокол № 29/27.02.1998г. на ОбС Русе.
Това решение е прието с 42 гласа „за“, 6 „против“ и 2 „въздържали се“ от участвалите при гласуването общо 50 общински съветника (при общ брой на общинските съветници в Община Русе 51 броя).
На заседанието на ОбС Русе, на което е прието оспореното решение, липсва обсъждане на икономическата и техническата обосновка на предложението, липсва обсъждане и в ПК на Обс Русе, липсва анализ в този аспект и в предложението на кмета.
В предложението като финансова обосновка е посочена нуждата да се „балансира бюджета“.
При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо. Съдът е направил този извод поради установеното, че дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот на територията на община Русе, който до оспореното решение попада в V зона, а след това в I – ва зона. Така решението засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, доколкото зонирането е от значение за определяне коефициента за местоположение и е един от компонентите на формулата за изчисление на данъчната оценка на имотите, а то е относимо към определяне размера и на данъка за недвижими имоти. Приетото, според съда, обосновава наличието на правен интерес, който обосновава легитимацията на жалбоподателя да оспори решението на общинския съвет.
Съдът е приел, че оспореното решение представлява общ административен акт поради еднократното си действие и че макар издадено от компетентен орган, то е прието при съществено нарушение на процесуалните правила, при пороци във формата и в нарушение на материалния закон. Поради това, съдът приел, че решението е незаконосъобразно и го отменил.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.
Оплакването за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, въведено едва с писмената защита, представена след приключване на устните състезания (за което касационният съд следи служебно), е неоснователно.
Цитираната в писмената защита на касатора съдебна практика на ВАС е по-стара и изоставена с по новото и цитирано и от административния съд определение № 7880/14.07.2023г. по адм.д. № 3135/2023г. на ВАС, I отд. и др.
В множество по нови съдебни актове на Върховния административен съд, първо и осмо отделение, относно оспорване на актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, съдебните състави при възражения за определения размер на данъка върху недвижимите имоти от жалбоподателите за определяне зоните на населените места, където попада и съответния имот/и, са се позовавали на стабилитета на решението на съответния Общински съвет по чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В тази разпоредба се определя коефициентът за местоположение (Км) по таблица № 3 или 4 и съответното местонахождение на сградата с изключение на производствените и селскостопански сгради, а когато не са определени по този начин, се прилагат коефициентите по колони 7 и 8, а когато не са определени за вилните зони – по колони 7 и 10. Определянето на това зониране е от съществено значение за определяне на данъчната оценка на имотите, респ. за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти.
След като законодателят е приел, че данъчната оценка се определя съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, в зависимост от вида на имота и местонахождението му, както и от други компоненти, то решението на общинския съвет за зонирането на населените места и определянето на съответния коефициент за местоположение рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя „Диана“ ООД, като собственик на недвижим имот в гр.Русе, поради което той има правен интерес от оспорването, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Законосъобразен е и правният извод на първоинстанционния съд (съответен и на актуалната съдебна практика на ВАС) за вида на оспорения административен акт. С оспореното решение на ОбС, на основание чл.6, ал.7 от Приложение №2 към ЗМДТ еднократно по отношение на неопределен брой адресати се определя коефициентът за местоположение на притежавани от тях недвижими имоти. Това изпълнява напълно легалното определение за общ административен акт по чл.65 от АПК, съгласно което „Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.“
Първоинстанционното решение е правилно и по същество.
Напълно се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че нарушаването на правен принцип, какъвто е конституционният за равно (вкл. данъчно) третиране – по чл.19 от Конституцията, обосновават извод за нарушаване на материалния закон при издаване на оспорения административен акт. Поставянето на съседни имоти в различни зони, което в крайна сметка, води до различно данъчно облагане трябва да е обосновано според ясни и публично оповестени от административния орган критерии, което в случая не е сторено.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай