Най-малко три вида пресни зеленчуци и три вида пресни плодове трябва да има в седмичното меню в ученическите столове. Пълнозърнестите видове хляб следва да са най-малко два пъти седмично в обедното меню. Това са част от изискванията в проекта на нова наредба за здравословното хранене на учениците, която отменя сегашната наредба 37 от 2009 г.
Правилата се отнасят за храната в ученическите столове, вкл. ако ползват кетъринг, в общежитията, базите за спорт, отдих и туризъм на ученици, центровете за подкрепа на личностно развитие и центровете за специална образователна подкрепа, както и в бюфетите и автоматите за закуски и напитки на територията на училищата.
Плодове и зеленчуци
Както и досега, плодовете и зеленчуците при целодневно хранене трябва да са поне 400 гр. Ако досега имаше изискване в менюто всекидневно да се включват пресни според сезона зеленчуци и/или плодове, новите разпоредби предвиждат най-малко три вида пресни зеленчуци и най-малко три вида пресни плодове седмично. Предлагането на замразени зеленчуци и плодове е препоръчително пред стерилизирани, а консервираните зеленчуци и плодове не бива да съдържат синтетични консерванти, подсладители и оцветители. Туршии могат да бъдат включвани само зимата и само на обяд до един път седмично, а при целодневно хранене - до два пъти седмично. Когато менюто включва мармалад и конфитюр, трябва да се използват "мармалад от плодове" и "конфитюр екстра качество" според наредбата за плодовите конфитюри, желета и др.
За минералната вода изрично е посочена, че следва да е ниско минерализирана, остават вариантите на децата да се предлага също така и изворна и трапезна вода.
Зърнени и бобови
Всекидневно в основното си хранене учениците трябва да получават поне един вид зърнени храни - като хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица и/или картофи. Пълнозърнестите видове хляб трябва да присъстват най-малко 2 пъти седмично в обедното меню на учениците, а пълнозърнести макаронени изделия - най-малко един път седмично.
Бобовите храни (боб, леща, нахут, сух грах и други) следва да се включват в менюто не по-малко от 2 пъти седмично при целодневно хранене и най-малко един път при обедно хранене.
Мляко
Всеки ден в менюто на учениците трябва да има поне 400 гр кисело или прясно мляко, както досега, но 35 грама сирене или кашкавал (вместо досегашните 30 гр сирене). Киселото и прясното мляко (краве, козе и/или смес между тях) трябва да е със съдържание на мазнини от 3% до 3,6%, като поне два пъти седмично се включва мляко с 2% мазнини. Сирената, кашкавалът, изварата и другите млечни продукти трябва да са произведени от краве мляко, козе мляко и/или смес между тях, сиренето да е със съдържание на готварска сол до 3,5% ± 5%, а кашкавалът - до 3%. Айрянът следва да се предлага без добавена сол или захар. В училищните столове и бюфети не бива да се допускат подсладени пресни и кисели млека, освен когато млеката са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, като подслаждането трябва да е с натурални подсладители. Не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.
Месо и риба
Наредбата забранява предлагането на месни продукти като основни ястия. Месото, с което се готви за учениците, трябва да не е претърпяло друга обработка, освен охлаждане и по изключение - замразяване. Телешкото и свинското да са без видими тлъстини, сухожилия и кости, птичето месо да е без кожа, а мляното месо да е нетлъсто, със съдържание на мазнини ≤ 7%, съдържание на колаген към месен протеин ≤ 12% и със съдържание на сол не повече от 1% от общата маса. От месните продукти се допускат шунка и филе без съдържание на механично отделено месо и формовано месо. Не се допуска предлагане на промишлено произведени месни заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, карначета, наденици, кренвирши и др.).
Рибата трябва да присъства като основно ястие най-малко един път седмично при обедно хранене, като трябва да е прясна и само по изключение замразена, вкл. да не е солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин.
Консумацията на мазнини трябва да бъде в границите от 25 до 35% от енергийната стойност на храната. Няма да се допускат храните, съдържащи хидрогенирани мазнини, а пържените храни следва да са до два пъти седмично.
По-скъпо?
Проектонаредбата дава възможност при приготвянето на храна, предназначена за училищните столове и бюфети, да участва не само медицински специалист, но и лица с образование и квалификация в областта на хранителните технологии. Увеличените изисквания към предлаганите храни и напитки в училищните столове може да доведат до по-високи финансови разходи, които обаче са с цел осигуряване на хранителни продукти, отговарящи на актуализираните физиологични норми за населението, които са с намалено ниво на сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари, пише в мотивите към проектодокумента.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай