Големият процент отпаднали студенти в определени специалности не означава задължително, че обучението в тези университети е по-трудно или че преподавателите са по-строги. Подвеждащо би било също така да се обобщи, че там, където студентите завършват масово, летвата е поставено доста ниско. Логично е например водещите столични университети в дадена специалност да привличат и най-подготвените младежи, докато в регионалните университети да попадат по-малко мотивирани студенти. Какво показват данните по университети за броя на приетите през 2020/21 г. и броя на дипломиралите се през 2023/24 г., получени от МОН по закона за достъп до информацията?
Конкретно за информатиката данните не потвърждават, че в СУ се къса най-много. Там процентът на завършващите е 42 на сто, колкото е и в Югозападния университет. В Нов български университет обаче завършват още по-малко от следващите информатика - 19%, а в Русенския - 24%. В Шуменския университет информатика завършват само 32% от студентите, във Варненския свободен университет - 31%, Бургаския свободен - 34% и Великотърновския - 33%. С относително висок процент дипломирали се информатици се отличават Пловдивският университет - 64%, ТУ-София - 76% и Икономическият университет - Варна - 74%.
По същия начин не може да се каже дали да учиш математика в Шуменския университет и Югозападния университет е най-трудно, защото там завършват само 9-10% от студентите, записали математика, и дали пък в ТУ-София не е най-лесно, тъй като там процентът на дипломиралите се математици е най-висок - 55 на сто. В СУ всеки трети кандидат-математик не завършва, както и в Русенския университет, а в Пловдивския с диплома по математика излизат 43 на сто от студентите.
Обобщени данни от 2020 г показаха, че средно около 50% от студентите не завършват, като най-голям процент отпаднали има в областта на горско стопанство, животновъдството, спорт, машинно инженерство, електроника, растениевъдство, филология и биотехнологии. Данните от 2024 г. са подобни. Горско стопанство, което се учи само в Лесотехническия университет, завършват 43% от младежите. Животновъдство - едва 12% от студентите, записали тази специалност в Аграрния университет в Пловдив, и 36% от младежите, следващи животновъдство в Тракийския университет. С диплома по спорт - около 54% от учещите в Националната спортна академия. При общото инженерство разликите са фрапиращи - от например 20% завършващи тази специалност в Тракийския университет до 93% - в Лесотехническия и Шуменския или 88% в ТУ-Габрово.
На какво се дължат дисбалансите, какъв процент от записалите се, чието обучение се плаща от държавата, се смята за нормално да отпадат, и отвъд какъв процент загубите изглеждат твърде високи (да не забравяме, че държавата плаща за всички отпадащи студенти за целия срок на обучение, за който са приети) - все въпроси, които трябва да намерят своя отговор, ако искаме да развиваме висшето си образование.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай