Мексико преживя инаугурацията на Доналд Тръмп като политическо земетресение.
Всяка дискусия в медиите, бизнес средите и политическите кръгове след вторник е фокусирана върху предвиждането на потенциалните щети от новите укази на Тръмп. „Ето го вълкът!“ изкрещя заглавие на мексикански вестник на първа страница, придружено от снимка на американския президент с един от неговите изпълнителни укази. И наистина – уместно.
Действията на Тръмп може да се усетят по цял свят, но тяхното въздействие в Мексико е особено силно. Втората по големина икономика в Латинска Америка е най-големият търговски партньор на САЩ; тяхната обща граница от близо 2,000 мили е най-натовареното международно сухоземно преминаване в света; мексиканците са най-голямата група имигранти в САЩ и също най-голямата група от тези, които живеят там без правен статут.
И все пак, повече се тревожа за въздействието на трансформационните мерки на Тръмп върху сложния въпрос за борбата с организираната престъпност и наркотрафика, отколкото върху ключовите въпроси на миграцията и двустранната търговия – области, за които Мексико донякъде се е подготвило. Различията в стратегиите, дълбоките взаимни оплаквания и растящата сложност на транснационалните престъпни мрежи предвещават проблеми.
Започваме с първия удар на Тръмп: обявяването на мексиканските престъпни картели за терористични организации. Въпреки че това може да е по-скоро символичен, отколкото практически ход засега, дългосрочните последици са обезпокоителни. Организираната престъпност се е вкоренила много дълбоко в Мексико през последните десетилетия. Според изчисленията на компанията за управление на рискове Control Risks, бандите вече действат в повече от 70% от територията на страната. Изнудването е повсеместно, а проникването на картелите както в официалната икономика, така и в политическата система е значително.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум се опитва да промени тактиката след провала на стратегията „прегръдки, а не куршуми“ на своя предшественик Андрес Мануел Лопес Обрадор (AMLO). Тя се фокусира върху предоставянето на повече ресурси и обучение на мексиканските сили за сигурност, като същевременно заема по-репресивна позиция. Но предизвикателството е твърде голямо, за да се справи Мексико само.
За САЩ наличието на съсед с мащаба на Мексико, който не може да контролира територията си, винаги ще бъде опасност за сигурността. Американска военна инвазия в Мексико под предлог за елиминиране на наркобароните е идея, която Тръмп вече е изказвал по време на първия си мандат, а сега тя набира нова сила. Разбираемо е, че Мексико ще разглежда такива действия като масивно нарушение на своя суверенитет.
Предложението за третиране на картелите като терористични организации, ако премине през междуведомствения преглед, добавя значителни съпътстващи рискове. Всеки, който има контакти с наркокартелите – независимо дали съзнателно или не – може да бъде обвинен в сътрудничество с терористи. Това варира от производители на авокадо в Мичоакан, които плащат, за да останат живи, до американската оръжейна индустрия, която продава оръжия на престъпници. Това представлява феноменално предизвикателство за всяка корпоративна система за съответствие в Северна Америка, особено за финансовите институции.
Трудностите за международните банки да разграничат законните от незаконните бизнеси могат да доведат до свръхкомплайънс – когато правилата се прилагат извън стриктно необходимото – което ще навреди на инвестициите. Освен това това ще възпрепятства американските програми за помощ, предназначени да се справят с бедността и беззаконието, които правят работата за картелите привлекателен вариант.
По-фундаментално, Мексико и САЩ имат сериозни различия относно начина, по който трябва да се справят със сигурностното предизвикателство, пред което са изправени. Докато Мексико се фокусира върху основните причини и разглежда проблема като свързан с търсенето на наркотици в САЩ, северният му съсед е разочарован от липсата на резултати от мексиканската страна. Двете страни дори не могат да се споразумеят откъде идва фентанилът, като мексиканското правителство настоява, че прекурсорите не се осигуряват локално.
Освен това Мексико продължава да изисква от американските власти да изяснят ареста на лидера на Синалоа Исмаел „Майо“ Замбада, за когото се подозира, че е бил обект на тайна операция от американските сили през юли. Това взаимно недоверие се засилва от многократни сблъсъци през последните години, включително ареста на генерал Салвадор Сиенфуегос в Лос Анджелис през 2020 г. Обвинен в наркотрафик от американските власти, той беше върнат в Мексико с обещание да бъде разследван и преследван там – само за да бъде първо оправдан от прокурорите, а след това награден от президента Лопес Обрадор.
„Сътрудничеството между САЩ и Мексико по отношение на сигурността не е плавно,“ каза бившият мексикански посланик в САЩ Херонимо Гутиерес. „Мексико има големи предизвикателства, които все още трябва да реши.“
Някои експерти предлагат сключването на договор за сигурност между Мексико и САЩ, подобно на търговското споразумение, за да се справят с проблема, без той да бъде засенчен от бизнес или миграционни съображения. Това е идея, която си струва да бъде проучена. Картелите в Мексико представляват жестока заплаха и за двете страни, която изисква по-ефективен отговор.
Но за да се случи това, Мексико и САЩ трябва да проведат откровен разговор за общите си цели. Едностранното обявяване на терористична организация от страна на Тръмп и мерките, които могат да произтекат от това, обещават да направят такъв разговор много по-труден. А без обединена стратегия, предизвикателството за сигурността само ще се задълбочава, пораждайки още по-екстремни идеи за неговото решаване.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай