Бюджет 2025. С какво правителството може да подкупи депутатите?

---

    Министерството на финансите ще се откаже от идеята за въвеждането на данък "Подземни богатства", обяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на блиц контрола в парламента днес. Ще се увеличи обаче концесионната такса, за да се компенсират, поне отчасти, очакваните от това приходи. Ще се въведе и еднократна такса, която ще платят добивните компании, посочи тя.   

 

    Възможно е да има бюджет за 2025 г., който не повтаря месечния ритъм на правителствени разходи от тази година. За да се случи това, народните представители трябва да бъдат уверени, че могат да направят някои подаръци на избирателите.

Още преди да стигне до Народното събрание обаче, проектобюджетът предизвика протести. Синдикатите за първи път протестират срещу намерение за вдигане на данъци, макар за работниците никога да не е от полза каквито и да било по-високи данъци.

Но какво точно пише в проекта за бюджет?

          Какво се предлага за Бюджет 2025

   Доскоро освен изказвания на министъра на финансите Людмила Петкова, нямаше нищо черно на бяло за това как ще изглежда бюджетът. Всички подозираха, че разходите ще се увеличат, а приходите няма да ги покриват.

Наистина, предлаганият ръст на правителствените разходи е най-значимият от 1996 г. насам.

 

   Министър Петкова уверяваше, че "правилото" за 3% от БВП дефицит ще бъде спазено и че предполагаемите 18 милиарда лева недостиг, при приблизително 6 милиарда лева по-високи приходи до края на 2024 г., половината от оставащите 12 милиарда, ще бъде сведен до тези до тези 3%.

Народните представители не могат да актуализират средносрочната бюджетна прогноза за 2025-2028 г. В нея най-съществени разходи са заложени безотговорно от самите тях.

 

   Важен мотив за повечето депутати да подкрепят бюджета ще е обещанието, че няма да се вдигат преките данъци на фирми и граждани, което е разумно и би осигурило поне от това гледище известна стабилност на стопанските намерения на гражданите и предприятията. Както се оказа, това обещание не беше напълно спазено.

 

   Но се повишат акцизите върху цигари и алкохолни напитки за две години в една. Този опит, ако е успешен, ще донесе в бюджета приход за следващата година от 600 милиона лева. Те са заложени в проекта за бюджет. Предполага се, че хората продължат да пият и пушат със същия замах.

   Изтича срокът на по-ниското облагане с ДДС (за продажба на хлебни изделия, ресторантьорски услуги и т.н.). Народните представители са призовани да го продължат. Засега няма отговор на такива искания.

   Ако народните представители не продължат тези и не въведат други подобни привилегии, възстановеният универсален праг от 20% ДДС ще е с ефект 600-650 милиона лева нов-стар приход. Също при положение, че потреблението на тези стоки и услуги се запази на същото равнище.

"Много вероятен риск да намалят икономическия растеж"

   Прогнозите за ръст на икономиката са актуализирани нагоре, предвижданията на правителството и БНБ съвпадат. Ефектът ще е малко над един милиард лева повече приходи. Но други данъчни мерки, предлагани във вече достъпния бюджет, са с много вероятен риск да намалят икономическия растеж.

   Оптимистично пресметнати, тези са "естествено" икономическите перспективи за 2,5 милиарда лева повече приходи в бюджета през следващата година. Тази сума е много далеч от необходимите приходи за вместване на дефицита в рамките на 3% от БВП (6 милиарда).

В сряда премиерът Димитър Главчев каза, че ще изтегли законопроекта за бюджета, ако не се спазят 3% дефицит - условие за приемането на България в еврозоната.

 

   Винаги е възможно прехвърляне на дял от правителствените инвестиции ("капиталови разходи") с цел намаляване на дефицита. В новия бюджет е заложена относително голяма сума за тях, калкулирани и финансирания по програми на ЕС. 6 милиарда лева по тях са засега отложени. Плащанията по вече изпълнени договори също като че ли са отложени за началото на следващата година.

Засега не се предвижда използване на средства от фискалния резерв на правителството по сметки в БНБ и банките.

Сумирани, тези стилизирани изчисления даваха основания през 2025 г. да се очаква бюджетен недоимък от 4,5-5 милиарда лева.

Всеки отговор на този въпрос подлежи на промяна в следващите дни.

Слухът за въвеждане на извънреден данък за банките, който да даде еднократен приход 4 милиарда лева за бюджета през 2025 г., не се потвърди. Но е възможно депутатите или правителството да се върнат към тази идея.

   Вместо това с чисто счетоводен похват в бюджета са записани приходи от особени данъчни политики между 4,65 и 5,55 милиарда лева.

Първата от тези суми се получава от т.нар. данъчна амнистия за пропуснати или нарочно неизпълнени данъчни задължения за минали години.

 

   Принципният проблем с този тип амнистии е:

Първо, ако са нарочно неизпълнени, платените частично задължения показват платеца в списъка на криминалните или поне неблагонадеждни данъкоплатци. Второ, ако са неволно неосъществени плащания към НАП, то те е възможно да са поради независими от данъчно задължената личност стечения на обстоятелствата, включително форсмажорни обстоятелства.

 

   В двата случая амнистията е награда за онези, които не са изпълнили задълженията си. Специализираните анализи за ефекта от данъчните амнистии показват, че е малко вероятно те да генерират значителни нови приходи, но е възможно в дългосрочен план да стимулират и ново неплащане на данъци.

 

   0,9 милиарда лева са допълнителните приходи от предложения със закона за новия бюджет и актуализираната бюджетна прогноза нов данък "подземни богатства". Заради него в сряда се проведоха протести, бяха изпратени писма с израз на тревога и несъгласие до премиера, министъра на финансите и председателя на Народното събрание.

                  А има ли анализи

   И по двете нови пера на приходите не са налични никакви следи от предварителни анализи. А такива се изискват и по закона за нормативните актове, и по закона за публичните финанси.

 

   Доколкото мога да се ориентирам, в страните от ЕС, където са прилагани данъчни амнистии, типичният ефект е, че в държавните бюджети постъпват най-често под 10% от очакваните от амнистията приходи. Подобни са и изводите от специалното наблюдение на тези амнистии от Международния валутен фонд (МВФ).

    С данъка "подземни богатства" манипулациите са още по-рискови.

 

Според Минно-геоложката камара в тази промишленост и свързаните с нея предприятия са свързани следните икономически показатели (за 2022 г.): 2,5 пъти по-висока производителност на труда от средната за индустриалния сектор, 120 000 заети и 47 000 лева на един работник. Над 100 хиляди предприятия са доставчици на този отрасъл.

 

   Всякакви радикални промени в данъчното облагане ще се разпространят към цялата икономика, ще оскъпят износа и ще свият доходите на много домакинства. Вероятно е да намалят както темповете на икономически растеж, така и бюджетните приходи.

 

   Особеното в този отрасъл е, че от 2005 г. (първоначално внесени от партия "Атака", а след това и много други партии) отлежават законопроекти за експроприация на някои предприятия от него, а в прокуратурата - необосновани и безсмислени дела срещу тях.

Не бих се учудил, ако народните представители възродят някой от тези законопроекти.

   Новият данък "подземни богатства" и начинът на неговото въвеждане противоречат на практиката на ЕС и е вероятно да бъдат отменени, след жалби срещу България от съда в Люксембург.

 

   Много други подробности в проектобюджета за 2025 г. и съпътстващите го документи следва да бъдат коментирани.

Основното негово "достойнство" е, че друг проект няма и няма друго, например постоянно правителство, което да го състави и отстои. Изборът на народните представители обаче може да бъде и да него приемат.