Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан.
– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения.
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите.
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година.
В края на ноември приключи конференцията на ООН за изменението на климата, COP29, където делегатите се съгласиха на споразумение за 300 млрд. долара за подпомагане на развиващите се нации в справянето им с климатичната криза. Наречен „Финансовият СОР“, тази година конференцията в Баку, Азербайджан, не подмина и още един важен въпрос – този за здравето.
Изтичащата година се оказа белязана от бедствия, предизвикани от изменението на климата. Наводненията в Испания унищожиха имущество за милиарди и взеха над 200 живота, екстремни горещини обхванаха Близкия изток, Балканския полуостров и България. Според Европейската обсерватория за климата Коперник е сигурно, че 2024 г. ще бъде най-топлата година в историята и първата календарна година с превишение над 1,5°C над средната прединдустриална температура на въздуха на Земята.
В ежегодния доклад на реномираното здравно списание Лансет, който беше публикуван преди конференцията в Баку, се твърди, че изменението на климата вече се отразява негативно на здравето на европейското население и че при липса на подходящи мерки тези въздействия ще продължат да се увеличават в съвсем близко бъдеще.
Повишаването на температурите доведе до ръст на смъртността, свързана с топлината, ограничи предлагането на работна ръка и увеличи периодите на рискови часове за упражняване на физическа активност.
Според доклада излагането на екстремни събития, като горещи вълни, горски пожари и суши, се е увеличило в повечето европейски региони, което води до хранителна несигурност и различни отрицателни въздействия върху здравето. Климатичните условия в Европа стават все по-благоприятни за разпространението на различни инфекциозни заболявания и техните вектори, например лайшманиоза, вирус на Западен Нил, денга, малария и кърлежи Ixodes ricinus, които продължават да нарастват бързо в цяла Европа (фиг. 1). Южна Европа вече има проблем с лайшманиозата, като освен климатичните промени специалистите посочват като причина и многото мигранти от Близкия изток.
Фигура 1: Климатична пригодност за вируса на Западен Нил, денга, Leishmania infantum и кърлежи Ixodes ricinus в Европа. Източник
Лансет напомнят и че изменението на климата води до икономически загуби, като намален растеж на БВП на глава от населението и щети поради екстремни събития. На фона на всички тези предизвикателства, авторите отчитат и ниска медийна, политическа и индивидуална ангажираност в областта на климата и здравето (макар през последните години броят им да се увеличава), не се обръща достатъчно внимание и на свързаните неравенства (фиг. 2). Жените са изложени на по-висок риск от смъртност, свързана с горещината, бедните райони са по-изложени на дим от горски пожари, а възрастните хора са по-податливи на излагане на топлина.
Фигура 2: (A) Брой научни публикации относно връзката между изменението на климата и здравето между 1990 и 2022 г., групирани по публикации, фокусирани върху смекчаването, адаптирането или въздействието. (B) Общ брой споменавания на здравето, изменението на климата и тяхното пресичане по държави в Европейския парламент между 2014 и 2022 г. Източник
Световната банка също публикува доклад преди конференцията, в който изчислява цената на бездействието за страните с ниски и средни доходи, като в него акцентира върху 4 основни извода.
Данните, представени в този доклад са обезпокоителни, но вероятно са само върхът на айсберга. Анализът включва потенциалните въздействия на изменението на климата само върху ограничен брой рискове за здравето и не отразява, например, незаразни заболявания и психично здраве. Не отчита и фактори като миграция и воден стрес, които могат да бъдат уловени само чрез динамичен модел. За това представените резултати трябва да се четат като значително подценяване на мащаба на реалните въздействия на промяната на климата върху здравето в страните с ниски и средни доходи.
Изследванията показват, че България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно. Миналата година нашата страна беше поставена от авторитетно проучване на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите. Според същия доклад адаптацията към горещините в Европа е спасила немалко хора – без мерки смъртността би била с 80% по-висока, а сред възрастното население – дори със 100% по-висока от регистрираната. Този факт обяснява в голяма степен наблюдаваната рекордна смъртност при горещини у нас, където все още няма планове за защита на населението при горещо време.
В подкрепа на казаното по-горе, е обезпокоително публикуването преди дни на доклад от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), в който България фигурира като страна със създаден и приведен в изпълнение План за действие при горещо време (фиг. 3). Всъщност, такъв няма, както на национално, така и на регионално ниво. Очевидно се касае за сгрешена информация – посоченият документ е Националната стратегия за адаптация към изменението на климата от 2019 г., в която действително присъства здравен раздел, но не и Национален план за защита здравето на населението при горещо време. Дали това би могло да се окаже голям проблем или всъщност е обикновена грешка?
Фигура 3: Карта от доклада на ЕАОС, в която България фигурира като страна с разписан План за действие при горещини. Източник
В повечето случаи промените в България, особено свързани с реакция към изменението на климата, се случват с натиск отвън, което би могло в бъдеще да ни лиши от приемането на такъв действително необходим национален план и страната ни да продължи да води черните класации при горещо време.
Тази година България нямаше свой здравен представител на СОР29. Положително все пак е, че от догодина ще има контактно лице към постоянна работна група на СЗО.
На фона на тази обезпокоителна реалност, COP29 се опита да насочи фокуса на разговорите за климата към проблемите на общественото здраве. В изявление, озаглавено „Здравният аргумент за действия в областта на климата“, д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО), напомни на делегатите колко е важно да се борят за действия в областта на климата, насочени към защита на здравето.
„Ние се интересуваме от покачващите се морски нива и температури, защото те отнемат земя и домове, правят нашата планета необитаема, допринасят за сърдечно-съдови заболявания и подпомагат разпространението на заразни болести на нови места. Ние се интересуваме от екстремните метеорологични явления, защото те отнемат животи и поминък и увреждат инфраструктурата. Ето защо ние казваме, че климатичната криза е здравна криза“, каза д-р Гебрейесус.
На COP28 в Дубай миналата година за първи път в програмата имаше ден, посветен на здравето, на който се събраха високопоставени заинтересовани страни в областта на здравеопазването. България беше представена тогава от главния държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. Страната ни се присъедини и към „COP28 декларация за климата и здравето“.
COP29 акцентира върху връзката между климатичните промени и общественото здраве чрез множество специализирани събития. В павилиона на ООН, Wellcome Trust организира дискусия, която подчерта ролята на здравето като катализатор за климатични действия. В здравния павилион бяха разгледани ключови въпроси като ролята на пола и равнопоставеността в климатичните и здравните политики, повишаването на климатичната осведоменост за устойчиво здравеопазване, както и връзката между хранителните системи, храненето и климатичните действия. В допълнение, СЗО се ангажира да настоява за включването на здравните съображения в по-широки политически инициативи за климата. Организацията публикува подробен доклад, озаглавен „Критерии за качество за интегриране на здравеопазването в национално определените приноси“ (НОП), който предоставя насоки за държавите да приведат в съответствие своите планове за действие в областта на климата със здравните приоритети. Тези приноси трябва да бъдат преоценявани на всеки 5 години и с наближаването на следващия краен срок за това, през 2025 г., е назрял моментът за вграждане на климатични цели, свързани и със здравето.
На СОР29 Обединеното кралство, Египет, ОАЕ, Азербайджан и Бразилия създадоха Коалиция за приемственост на председателствата на COP за климат и здраве. Тази коалиция ще помогне да се поддържа политическата инерция около климата и здравето до следващо председателство на конференцията и ще гарантира, че има смислени последващи действия. Надеждите са, че коалицията ще помогне за ускоряване на работата на специалистите в областта на климата и здравето и ще гарантира, че здравният аргумент за по-амбициозни действия ще остане в центъра на дискусиите в ООН за климата.
Фигура 4: Момент от срещата на високо равнище на СОР29, на която беше създадена Коалиция за приемственост на председателствата на COP за климат и здраве, кредит: Артур Уинс, съветник на австралийското правителство по въпросите на климата и здравето
Също така, австралийският посланик по въпросите на климата Кристин Тили обяви 2,5 млн. долара за здравна програма на COP31, които да послужат за изграждане на капацитет за тихоокеанските островни държави да предприемат действия по отношение на климата и здравето и да подобрят координацията, съвместното учене и действия и да могат смислено да се ангажират с COP31 през 2026 г. Австралия е един от вероятните домакини на СОР през 2026 г.
Алиансът за трансформиращи действия в областта на климата и здравето събра представители на здравните министерства, за да обсъдят напредъка в изграждането на устойчиви здравни системи. Специално внимание беше отделено на екстремните горещини като основен здравен риск. Страните от Г-20 поеха ангажимент да увеличат усилията си срещу въздействието на горещите вълни върху здравето, като подкрепата ще идва от различни международни организации.
Световната здравна организация от години алармира, че климатичните промени са най-голямата заплаха пред общественото здраве през 21 век. Макар и малко късно, основите на здравните преговори на СОР са положени. Да се надяваме, че в бъдеще здравният сектор ще участва все по-активно в борбата с изменението на климата на най-високо равнище. Публикуваните доклади на авторитетни институции преди конференцията, със задълбочени данни от най-критичните точки на планетата, включително Европа и Балканите, доказват неотложната необходимост от съвместни решителни действия.
*Публикацията е създадена като част от COP29 Climate Change Media Partnership, стипендия за журналистика, организирана от Internews’ Earth Journalism Network и Stanley Center for Peace and Security.
Източник заглавна снимка: Flickr
В публикацията са използвани материали от:
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай