Извънземен Карлос Насар! Олимпийският и европейски шампион отвя конкуренцията в кат. до 89 кг и на световното първенство в Бахрейн!
Родният суперталант подобри световните рекорди в изхвърлянето и двубоя, беше близо до върховото постижение и в изтласкването.
Така Насар влезе в историята, превръщайки се в първия български спортист, който печели европейска, световна и олимпийска титла в рамките на една година.
Насар стартира с върхово постижение още в изхвърлянето, когато постигна 183 кг и подобри с един килограм досегашния рекорд на колумбиеца Йейсон Лопес. Той постави рекорд и в двубоя след втория си опит в изтласкването, в който регистрира 222 кг. Така записа 405 кг и изпрати в историята собственото си постижение от 404 на олимпийските игри в Париж, на които също спечели златния медал.
Още в първото движение от състезанието в столицата на Бахрейн Манама 20-годишният българин отказа конкуренцията.
Втори след изтласкването бе Робу със 173 кг, а на трето място със 171 се нареди Сарварбек Зафарджонов (Узбекистан).
По-голяма се оказа интригата в изтласкването. Във второто движение българинът стартира с успешен опит на 210 кг, след което вдигна и 222, преди да бъде спрян на 225. Втори в изтласкването остана Ро Кван Рьол (КНДР) с 218, а третото място бе за Пан Юнхуа (Китай) с 208.
Карлос Насар е жив пример, че не само големите школи могат да правят олимпийски шампиони. Роден е във Франция на 12 май 2004 г., в смесено семейство, като бащата е от Ливан, а майка му е българка. Той едва ли си спомня за детството в чужбина, защото като малък се мести да живее при майка си в Червен бряг, област Плевен.
Още от дете спортът е неизменна част от живота на Насар, но за изненада щангите невинаги са били първия му избор. Преди да отиде при тежкоатлетите младият Насар пробва леката атлетика, шахмата и бокса. Въпреки че ги тренира по около година, нито един от трите спорта не успява да го грабне.
Решава да пробва нещо друго и тежестите сами го намират. Случайно или не, той сам влиза в залата в Червен бряг. Много се впечатлява от начина, по който се изхвърлят тежестите и оттогава не пропуска тренировка.
"Много ми харесва експлозивността на този спорт и усещането да давам всичко от себе си. Когато вдигам щангата чувствам удовлетворение, че съм се справил.", казва Насар.
След само три седмици Карлос е на първото си състезание, на което обаче завършва 8-ми. Това представяне не го отчайва, а напротив - разпалва още повече амбицията му да стане най-добрия.
Тук идва в игра най-силното му качество - неговата упоритост. На следващото състезание се нарежда на трето място и така до ден днешен – не само златен медалист, но и световен рекордьор от олимпийските игри в Париж.
След само три седмици Карлос е на първото си състезание, на което обаче завършва 8-ми. Това представяне не го отчайва, а напротив - разпалва още повече амбицията му да стане най-добрия.
Тук идва в игра най-силното му качество - неговата упоритост. На следващото състезание се нарежда на трето място и така до ден днешен – не само златен медалист, но и световен рекордьор от олимпийските игри в Париж.
Именно този златен медал е посветен на човека, който има най-голяма роля за успехите му – покойния му личен треньор Илиян Илиев. Той е първият, който забелязва таланта му и не само му показва техники, но и го възпитава.
"Ако това момче остане здраво, той ще бъде олимпийски шампион", казва Илиян Илиев години преди успеха на българина.
Карлос изгря на световната сцена още през 2018 г., на 14 години, на европейско първенство по вдигане на тежести за младежи в Сан Донато, Италия.
Там той не само спечели златото, но го направи безапелационно, като вдигна с 11 кг повече от втория в класирането.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай