Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му?
На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи?“
Изследването представя разработената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я прилага върху избрана група от общини. Целта ни е да подпомогнем анализа на бюджетния процес и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в международната бюджетна практика, адаптирани към условията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или достъпна свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.
Методологията включва две части – от една страна оценка на бюджетния процес, правила и процедури от гледна точка на тяхната прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност, и от друга страна – оценка на бюджетното изпълнение и резултати, която да даде възможност на общините да сравнят своето представяне с това на свои колеги на база на обективни показатели по отношение на финансова самостоятелност и устойчивост, задлъжнялост, адекватност на разходите и бюджетна позиция.
ИПИ направи пробно изпитване на предложената методика върху избран кръг от общини и резултатите показват, че:
Резултатите от изпълнението на бюджетите показват, че въпреки големите различия между включените общини, всяка от тях показва както силни позиции по определени индикатори, така и области на възможно подобрение, по-специално по отношение на събираемостта на местните разходи и управлението на общинския дълг.
Оценка на бюджетния процес, правила и процедури
Целта е да направи оценка на бюджетните процеси, правила и процедури чрез независим преглед на наличието, прозрачността и качеството на бюджетните документи.
Оценката се извършва чрез попълване на въпросник с въпроси, групирани в няколко категории, всяка от които има пряко отношение към качеството на бюджетирането на общинско ниво. За разработване на оценката са ползвани международни методологии (например Международния индекс „Отворен бюджет“1 и др.), но въпросите са съобразени с българските условия.
Оценката следва да се извършва от независими от общината експерти на основата на публично достъпни документи. Желателно е избраният отговор на всеки въпрос да бъде придружен с посочване на източника или кратко обяснение защо е избран конкретният отговор. Бюджетният процес в общините ще се оценява от гледна точка на неговата прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност.
Прозрачността на бюджетния процес и бюджетните документи предполага, че всички граждани на общината следва да имат възможност да се запознаят и да участват при формулирането на бюджетните приоритети, приемането им и отчитането им под адекватна форма. Периодичността означава, че има ясен календар в какви срокове се извършва бюджетната процедура и доказателства, че тези срокове се спазват. Пълнотата изисква бюджетните документи да бъдат разглеждани и приемани в пакет, без да се пропускат или да липсват отделни документи.
Специфичността предполага, че всеки разход или приход е представен с такава степен на агрегация, която позволява разбиране за какво точно се отнася той.
Категории за оценка:
Участие (participation)
Надзор (oversight)
Прозрачност (transparency)
Качество (quality)
Участието на обществеността в бюджетния процес е ключово за развитието на гражданското общество, като по-развитите общества дават по-голяма възможност на гражданите пряко да участват не само в избора на публичното управление, но и в текущото управление на ресурсите на общината. Участието е пряко свързано и с прозрачността – доколко бюджетният процес и
документи са лесно достъпни чрез съвременни информационни средства (публикува ли се в срок, лесно ли е да бъдат открити на уебсайта и др.) и доколко документацията е пригодна за лесно разбиране от обществото (има ли кратки версии на документите, разбираеми ли са за гражданите и др.). Надзорът е свързан с възможността на независими институции (например Сметната палата, Министерство на финансите, съдебната система или други) да упражняват надзор върху дейността на местното управление. Качеството на бюджетния процес може да се проследи чрез наличието на специфични разрези и анализи на информацията, така че да се позволи по -лесно ориентиране и
вземане на аргументирани и подкрепени с данни управленски решения. За всяка от тези категории са включени въпроси в анкетата, чрез която ще се оценява общинския бюджетен процес.
ИПИ потърси 40 общини – това са общините, формиращи икономическите центрове на България (включително вторичните икономически ядра)3, както и общините, в които се намират градовете - областни центрове. 21 от тях отговориха и именно за тях е приложена изцяло методиката. Това са общините: Шумен, Хасково, Търговище, Раднево, Казанлък, Сливен, Русе, Раковски, Плевен, Пазарджик, Кюстендил, Добрич, Габрово, Козлодуй, Враца, Видин, Велико Търново, Варна, Несебър, Бургас и
Благоевград.
Въпросите към общините са насочени към настоящия бюджетен процес и последните налични актуални бюджетни документи.
Финансова самостоятелност
Финансовата самостоятелност се оценява чрез дела на собствените приходи в общите постъпления, номиналната стойност на общинските разходи, покритието на местните разходи със собствени приходи и изравнителната субсидия, която общините получават на човек от населението.
Делът на общинските приходи в общите постъпления е пряк измерител на самостоятелността на общината, тъй като показва доколко тя съумява да събере собствен ресурс. Средният дял на собствените приходи на общините в страната е 19,2%, но общини като Несебър (71%) и Варна (37,5%) се открояват с много по-високи стойности. Причините за това са свързани най-вече с развитите им икономики и силното присъствие на туризма, който на свой ред е предпоставка и за развитие на пазара на недвижими имоти.
От друга страна, общини като Търговище (17,8%) и Раковски (16,0%) отчитат значително по-ниски приходи, което ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо по-големите и по-икономически активни общини. Това затруднява финансирането на някои местни услуги и увеличава зависимостта им от държавните бюджет.
Източник: МФ
Размерът на местната икономика, представен чрез размера на общинските разходи, дава информация за приноса на общинския бюджет към икономиката на страната, както и дава възможност за обективно сравнение на местните бюджети. От разглежданите икономики най - големи са бюджетите на големите областни центрове Бургас, Варна и Русе, а относително малки – Раднево, Козлодуй и Раковски при средно около 47 млн. лв. бюджет за страната. От разглежданите общини само две са с бюджет под средния за страната – Раднево и
Покритието на разходите с приходи е един от ключовите показатели за финансовата устойчивост на общините. Със среден процент от 77,2% за анкетираните общини и 52,3% за страната, данните показват, че много общини успяват да покрият по-голямата част от разходите си чрез собствените си приходи, което е показател за добро финансово управление.
Особено успешни примери са Плевен (111,5%) и Русе (91,5%), където местните власти не само успяват да покрият всички свои разходи, но и генерират излишъци. Това е резултат от високи приходи от местни данъци, такси и ефективно управление на ресурсите. В контекста на общини с по-ниски стойности като Раковски (32,4%) и Търговище (45,8%) се вижда, че тези региони изпитват затруднения да покрият местните си разходите от местни приходи. Такива общини често разчитат на субсидии от държавата или други външни източници. Извън тези два примера, обаче, повечето анкетирани общини показват по- добро от средното покритие.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай