Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан.
Вече 29 години се провеждат конференциите на най-високо равнище на ООН за климата – т.нар. СОР (Conference of Parties). Явно безрезултатно, ако съдим по отчитаните от 50-те години на миналия век концентрации на въглероден диоксид в атмосферата, които убедително и стремглаво се покачват всяка година. Следват ги и температурите – на въздуха, на почвата, на морската вода, а екстремните метеорологични явления стават все по-чести и с по-опустошителни мащаби.
Твърде много години петролните индустрии трупаха капитал и владееха голяма част от медиите, установиха технологии и начин на живот, неизменно свързан с петрол, мръсен въздух и пластмаса, от който на обикновения човек му е трудно и почти невъзможно да избяга.
Оказва се, че защитниците на петрола присъстват не къде да е, а в самото сърце на зелените – именно на конференциите за климата, които би трябвало да спасят света от надвисналата климатична катастрофа.
Исторически конференциите на ООН за климата играят много положителна роля в климатичните преговори и в резултат на тях са постигнати важни стъпки към прогрес, като Парижкото споразумение през 2015 г. и др. Затова присъствието на компании, свързани с петролната индустрия на тези срещи, е притеснително.
Спомням си, че за пръв път чух за това преди 10 години в Норвегия, когато посетихме гр. Ставангер и научих, че норвежката петролна компания Статойл изпраща всяка година на климатичната конференция поне по 100 свои представители. Сега вече направо провеждат конференциите в петролни държави под благовидния предлог да ги приобщят към борбата с изменението на климата. Това няма как да мине без лобизъм „под масата“ и тайни преговори за разработване на нови петролни находища, зелено измиване (грийнуошинг), заблуди за решаване на въпроса чрез улавяне на въглерод и т.н. Но както казва Ал Гор, „компаниите за изкопаеми горива са по-добри в улавянето на политици, отколкото в улавянето на емисии“.
Всъщност „уловен“ се оказа самият главен изпълнителен директор на азербайджанския екип на СОР29, който беше записан от журналисти от ВВС да води тайни преговори с фалшив потенциален инвеститор за разработване на нови находища на нефт и газ. Това се случва за втора поредна година, като миналата домакин на СОР28 също беше петролна държава – Обединени арабски емирства – и отново журналисти на ВВС разкриха опит за сключване на бизнес сделки по време на процеса на конференцията, което е сериозно нарушение на стандартите за поведение, очаквани от президент на COP.
Какво представлява лобирането в политиките за климата?
Лобирането за климата има много форми. То често включва финансови вноски за политически кампании и партии, както и подаръци и обещания за доходоносни бъдещи позиции. Значителна част от лобирането се основава на предоставянето на подвеждаща информация, вместо на директни финансови трансфери или подаръци. Когато политиците се изправят пред сложни политически казуси, те разчитат на експертен принос за оценка на техническата и икономическата осъществимост на решенията. По този начин голяма част от лобирането приема формата на участие в изслушвания, представяне на технически коментари, участие в експертни комисии, презентации и изследвания.
Освен това компаниите и техните асоциации често предоставят т. нар. законодателни субсидии, като всъщност изготвят сложни законови текстове и изменения за симпатизиращите политици. Например, закони, изготвени от корпоративни лобисти, насочени към криминализиране на противопоставянето на петроло- и газопроводите, вече са приети в 17 американски щата.
Лобирането може да бъде насочено и към обществеността, като групи по интереси провеждат публични кампании относно предимствата или опасностите на дадена политика. Най-известното такова лобиране е приноса на Глобалната климатична коалиция в САЩ, която пося съмнения относно надеждността на науката за климата, въпреки че вътрешните изследвания на компании в същите тези индустрии потвърдиха връзката между изкопаемите горива и изменението на климата.
Годишните срещи на върха на ООН за климата вече са важен форум и за лобиране
Бизнес асоциациите, които представляват компании, могат да се регистрират като неправителствени организации със статут на наблюдател, което им дава достъп до срещи, семинари и официални проекти на документи.
Съвсем наскоро отделни компании бяха поканени да спонсорират събитията в замяна на привилегирован достъп до преговарящи. Държавите също понякога включват представители на компаниите в официалните си делегации, което им позволява да предоставят пряк принос по проекторезолюции. Шел, например, е бил член на бразилската и нигерийската делегации в предишните климатични конференции.
От общо 65 000 участници, което прави СОР в Азербайджан втората най-посещавана конференция за климата на високо ниво в историята, в списъка липсват доста ръководители на държави, които в много голяма степен допринасят за глобалното затопляне.
Броят на делегатите тази година е с 15 000 по-малък, което прави COP29 в Баку първата конференция от 7 г., която не надвишава посещаемостта от предходната година, според предварителните данни, публикувани от ООН. Това обаче по-скоро се дължи на организационни ограничения, а не на липса на интерес, защото през последните години действително посещаемостта на тези събития стана прекалено голяма.
Унгарският журналист Джорджи Фолк, един от съоснователите на най-четеното унгарско издание за ЕС EURologus и опитен кореспондент в Брюксел, прави анализ на делегациите на страните, присъстващи на СОР29. На първо място по брой на делегатите са домакините с 2229 представители, следвани от бразилците, които ще домакинстват следващия СОР – с 1914 – и турците с 1862. Обединените арабски емирства, които бяха домакини на COP28 в Дубай миналата година, регистрираха 1011 души, докато китайците са 969. За първи път китайската делегация наброява толкова много представители – досега, преди Дубай, делегатите им не надвишаваха 100. И Русия е с 900 делегати.
Но имаше и делегации, които бойкотираха събитието – като на Папуа Нова Гвинея, която обяви, че протестира срещу „глобалното безразличие“. Конкретно причината е, че като малка островна държава, страната срещна затруднения с достъпа до финансиране за климата през последните години, въпреки че бе представена на високо ниво в конференциите. Министърът на външните работи на Папуа Нова Гвинея дори заплаши международната общност с изсичане на горите с цел подобряване благосъстоянието на хората, като се има предвид, че страната е една от трите най-големи държави с дъждовни гори в света, които служат като бели дробове на планетата.
Германия, Франция, Бразилия, Китай, Индия, Южна Африка, Япония и Австралия също не са представени на ниво правителствени ръководители. Въпреки че САЩ имат голяма делегация на конференцията, американският президент Байдън, който по принцип заявява подкрепата си за про-климатични действия, за разлика от новоизбрания, не отиде. Реална е опасността САЩ за втори път да се оттеглят от Парижкото споразумение с встъпването на Тръмп в длъжност, което би добавило 4 млрд. тона парникови газове в атмосферата до 2030 г., според анализ на Carbon Brief.
Урсула фон дер Лайен също пропусна форума, с с което според наблюдатели се изплаща "фатален сигнал" и се повдига въпросът за ангажимента на Европа към климатичната криза.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай