Размерът на местните данъци в общините от област Русе е над средните нива в страната през 2024 година

---

            През 2022 г. силният икономически ръст в няколко от малките области води до лек спад на дела на столицата в брутния вътрешен продукт на страната. София допринася за 41 на сто от БВП в националната икономика през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., на фона на 43 на сто година по-рано. Това съобщи пред журналисти старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов при представянето на изследването на ИПИ "Регионални профили: показатели за развитие".

        На второ място се нарежда Пловдив с 6,5 на сто, или 13,7 млрд. лева. На трето място излиза Стара Загора с 6,2 на сто от общия размер на българската икономика, най-вече под влиянието на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Водещите пет области се допълват от традиционно силните икономики на Варна и Бургас, чиято динамика е подкрепена от постепенното възстановяване на туризма. Все по-близо до тях се приближава и София (област), движена от бързото развитие на индустрията и логистиката в широката периферия на столицата.

На опашката остава Видин - единствената област с под 1 млрд. лв. БВП.

Изследването се основава на 75 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. В тазгодишното тринадесето издание по-голямата част от данните се отнасят за 2023 г. с изключение на областните данни за БВП на човек от населението и за заплатите, както и отделни индикатори в сферата на инвестициите, околната среда и инфраструктурата, които официално се публикуват с повече от година закъснение. В сферата на администрацията, образованието и местните данъци анализът се опира и на данни за 2024 г.

               Темповете на растеж на регионалните икономики

Повод за притеснение са темповете на растеж на регионалните икономики, като начело по ръст на БВП спрямо 2021 г. са най-развитите икономики - Стара Загора, Пловдив, София (област), Варна, а с най-забавено развитие са областите в дъното на подреждането - Видин, Ловеч, Силистра, Добрич, Кюстендил, регистриращи анемичен, по оценки на ИПИ, растеж през 2022 г., което според авторите на изследването създава предпоставки за допълнително увеличаване на разликите в стандарта на живот в регионите.

             Брутен вътрешен продукт на човек от населението

Само две области - Стара Загора и София (столица), надхвърлят средната за страната стойност на брутния вътрешен продукт на човек от населението за 2022 г., като столицата вече създава над 50 000 лв. средно на човек. С БВП над 20 000 лв. на човек от населението вече са седем области, като към София се присъединяват и Стара Загора, София (област), Варна, Враца, Пловдив и Габрово.

И тази година има разместване в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението е Силистра (12,1 хил. лв.), следвана от Сливен (12,6 хил. лв.) и Хасково (12,9 хил. лв.). Почти половината – общо 13 от областите, генерират БВП между 15 и 18 хил. лв. на човек от населението, което свидетелства за сравнително равномерна степен на икономическо развитие извън лидерите и най-изостаналите райони на страната. Тези малки отстояния позволяват и бързи размествания в подреждането на областите в резултат на различни темпове на растеж, каквито виждаме през последните години сред най-слабо развитите региони, посочват от ИПИ.

            Основните модели на развитие на областните икономики

Разпределението на добавената стойност на човек от населението ясно извежда на преден план основните модели на развитие на областните икономики.

Двигател на столицата са услугите, които създават 84 на сто от добавената стойност, но през последната година се наблюдава леко повишаване на ролята на индустрията в софийската икономика (15 на сто). С висок дял на услугите са и двете морски области Варна (72 на сто) и Бургас (68 на сто), както и повечето големи икономически центрове на Северна България – Плевен (62 на сто), Русе (63 на сто), Велико Търново (64 на сто). Изключение в този регион е Габрово, където се наблюдава относителен баланс между индустрия (45 на сто) и услуги (49 на сто). Към повишаване на ролята на услугите се движи и южният индустриален център Пловдив, където те вече достигат 60 на сто от добавената стойност.

Индустрията играе основна роля в структурата на икономиките на няколко от водещите области, най-видимо в Стара Загора (71 на сто), София област - (62 на сто) и Враца (54 на сто).

Повечето региони, в които селското стопанство има значителен дял, се позиционират в дъното на класацията, като над една пета от добавената стойност то вече създава само в най-слабо развитата област Силистра.

   Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Русе нараства и е деветият най-висок в страната. И заетостта, и безработица-
та остават сравнително благоприятни. Значително увеличение, което поставя Русе на първото място, се наблюдава при дела на приходите от износ в нетните приходи от продажби. Русе е сред областите с най-висока гъстота на железопътната мрежа в страната. Усредненият размер на местните данъци е над средните нива в страната. Рейтингът за прозрачност на органите на местното самоуправление намалява леко, но остава над средния.

    Местни данъци
   Усредненият размер на местните данъци в общините от област Русе е над средните нива в страната през 2024 година.
От разглежданите данъци единствено при ставката върху прехвърлянето на собственост разликата е значителна, като в общините в област Русе тя е по-ниска. Данъкът върху търговията на дребно пък е по-висок, но разликата със средните нива е малка. При данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица общините в Русе имат едни от най-високите ставки – средната за областта е 2,75‰ (при 2,15‰ в страната).
   В рамките на областта най-високи са средните нива на ставките в община Русе, а най-ниски – в общините Сливо поле и Ветово.

Естественият прираст на населението в област Русе е силно влошен и през 2023 г. коефициентът му е –10,7‰ (при –6,8‰ в страната). Същевременно Русе привлича население, въпреки че коефициентът на механичен прираст е нисък (1,2‰).
Застаряването на населението в областта се вижда и през възрастовата структура на жителите. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,8% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 26,9% (при 23,8% в страната).
   Гъстотата на населението в областта е близка, но под средната за страната

           БВП на човек от населението, измерен в стандарт на покупателна способност

  Важен поглед към икономическия растеж на регионите дава степента на сближаване до средноевропейските равнища, изтъкват авторите на анализа. Измерен в стандарт на покупателна способност (СПС), БВП на човек от населението на Югозападния регион, в чийто състав влиза столицата, вече достига 97 на сто от средноевропейската стойност, докато най-слабо развитата част на България - Северозападът - се задържа на едва 40 на сто.

  От ИПИ изтъкват равномерния темп на догонване - четири от районите за планиране в страната са стопили разликата със средния за ЕС-27 БВП на човек от населението в СПС с по 11 пункта спрямо 2011 г. По-бързо конвергират Югоизточният район – с 19 пункта, като голяма част от този растеж е през 2022 г. и отразява много силния ръст на енергетиката в област Стара Загора, и Югозападният район – с 21 пункта. Това за пореден път подкрепя тезата, че разслоението в икономическото развитие все повече утвърждава явлението "София и всички останали", заключават авторите на изследването.

                   Заплатите и пенсиите

   Повече от двойна вече е разликата в средните заплати между първата и последната област, като в столицата към второто тримесечие на 2024 г. средното брутно възнаграждение достига 3129 лв., докато в Благоевград то е 1519 лева. Дистанцията между лидера и втората област се запазва в порядъка на хиляда лева месечно, като с над 2000 лв. средна заплата вече са още три области - Варна (2147 лв.), Враца (2123 лв.) и София (област) (2048 лв.). Темповете на нарастване на заплатите варират между 13 на сто в областите с по-бавен ръст и 26 на сто при лидерите, като най-големи повишения се регистрират в региони като Добрич, Хасково и Видин, което вероятно отразява и значителния ръст на минималната заплата. Въпреки това изпреварващият ръст на заплатите в по-бедните области създава предпоставки за сближаване на стандарта на живот на работещите, смятат от ИПИ.

   По-равномерен е ръстът при пенсиите, като през 2023 г. повишенията във всички области се разполагат в диапазона 13-18 на сто. Средната пенсия в столицата достига 957 лв. месечно, а най-ниската е в Кърджали - 633 лв., където е и най-бавният ръст в страната.

Както икономическата динамика, така и развитието на пазара на труда, са предопределени от знанията и уменията на човешкия капитал в регионите.

               Инвестициите

   От гледна точка на инвестициите в регионите 2022 г. носи бързо отърсване от влиянието на кризата и нова експанзия не само в сравнение с годините на пандемията, но и спрямо високите равнища на периода преди кризата, се отчита в анализа на ИПИ. Разликите в инвестиционната активност са значителни, като при разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) столицата се доближава до 8,8 хил. лв. на човек от населението, следвана от София (област) и Пловдив, където показателят достига до 4,6 хил. лв. на човек. На дъното на класацията с под 2 хил. лв. на човек са областите, които са на последните места и по икономическо развитие – Монтана, Хасково, Кърджали, Видин са с под 2 хил. лв. разходи за ДМА на човек от населението, а останалите области се разполагат в диапазона 2-4 хил. лв. на човек.

   Според ИПИ това разслоение обуславя и запазване и дори увеличаване на неравенството в стопанското развитие на регионите в бъдеще.

   Не толкова еднозначна е динамиката при чуждестранните инвестиции – въпреки че на национално ниво се наблюдава значителен ръст от 4,1 до 4,5 хил. евро на човек от населението с натрупване към края на 2022 г., редица области, в това число Стара Загора, Силистра, Плевен, Видин, Враца, Бургас, отчитат спад на чуждите капитали, посочват от ИПИ. На този фон в няколко области – Велико Търново, Габрово, Пазарджик – преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нарастват значително, с по над хиляда евро на човек в рамките на годината. Разликите в равнищата на ПЧИ остават внушителни, като в столицата те приближават 12 хил. евро на човек, а в 9 области все още не са достигнали хиляда евро на човек, обобщават от ИПИ.

     Туризъм

Сред ключовите индикатори за възстановяването от въздействието от пандемията са и резултатите на туристическия сектор, изтъкват от ИПИ. В анализа се отбелязва, че докато на национално ниво реализираните нощувки в местата за настаняване, претеглени спрямо населението, през 2023 г. вече са надхвърлили тези от 2019 г., сред черноморските области това е вярно само за Бургас; на Варна и Добрич най-вероятно ще им трябва още поне година, за да достигнат предкризисните равнища. По-малките туристически области Смолян, Благоевград, Пазарджик също бележат позитивна динамика.