Двете страни на този театрален конфликт силно театрализираха собственото си участие в него. Това заяви пред БНР психиатърът д-р Николай Михайлов.
В моето съзнание остана една картина на отнетите очила на актьора Владо Пенев, което е ярко безобразие и на директора на театъра, който ми се видя нелеп в тази роля, която патетично възприе като уникален шанс да се представи за Матросов на българския театър. Актьор на сцената между вътре и вън, една жертва, готова да се покачи на кръста на българската разпната култура.
Това е тежко самомнение и то фигурира в съзнанието и чувството на мнозина, които имат елитарната претенция да представляват тази българска култура. Самата претенция обаче е малокултурна, много маргинална и провинциална.
Тези, които отвън бяха наричани фашисти, не заслужават тази квалификация. Тя е много едра и много глупава. Ще се наложи на тази чувствителна прослойка да свиква с онзи тип човек в България, защото той вече си е припомнил, че има минало, традиции и произход. Освен това е поощрен от грандиозни политически събития като триума на Тръмп в Америка".
На десети ноември бяхме освободени и ни се даде картбланш да мислим за себе си като хора, които могат да осъществяват желания.
Желанията ни обаче бяха сведени до неща като айфон, заяви още д-р Николай Михайлов в предаването "Неделя 150".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай