До 2030 г. земеделските стопанства могат да се стопят петкратно спрямо 2005 г.

Публикация 07 Ноемв, 2024 / akcent.bg / 435

От 500 хиляди през 2005-та към 2020-та те са намалели до 132 хиляди

За 15 години – от 2005 до 2020-та, огромна част от земеделските стопанства в България – цели 75 на сто от тях, са изчезнали от правния мир. От 500 хиляди през 2005-та към 2020-та те са намалели до 132 хиляди. Статистическите данни бяха представени в анализ на професор доктор Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, посветен на тенденциите в структурата и развитието на българските ферми. Проблемът е, че този спад ще се задържи и до 2030 г., тъй като процесът на окрупняване на фермите остава траен. Обяснението е в поглъщането на малките стопанства от големите, което се превръща в един от основните начини земеделците и животновъдите в България да устояват на външната и вътрешна конкуренция, посочи проф. Иванов.

В анализа си за структурата на стопанствата до 2030 година икономистът предвижда три сценария за числеността на фермите в страната – базов, песимистичен и оптимистичен. И в трите случая стопанствата ще продължават да намаляват, както това се случва и през последното десетилетие – от 2010 до 2020 г.

Икономическите сметки определят три сценария - базовото ниво, оптимистичен и песимистичен сценария. При базовото ниво броят на стопанствата до 2030 година ще бъде с около 32% под нивата от периода между 2010 и 2020 г., или би могъл да се задържи на 110 хиляди. Оптимистичният сценарий е фермите да достигнат до 123 хиляди през 2030 г. Най-лошата прогноза, или песимистичният сценарий е българските ферми да се стопят до 101 хиляди. Или, ако сравним с 2005 г., когато са били 500 хиляди, за 25 години те ще са намалели цели пет пъти!!!

Още по-притеснителни са икономическите изчисления за „здравословното състояние“ на малкия бизнес. Показателят за „икономическа рационалност“ на малките ферми сравнява чистите доходи, които фермерите получават само от земеделска дейност, с доходите, които биха били получили от всеки друг вид бизнес извън земеделския. Ако индексът на тази икономическа рационалност падне под 1 пункт, това означава, че малките ферми не могат да живеят единствено от земеделския труд и задължително трябва да развиват друг бизнес, за да оцелеят. Анализът на проф. Иванов показва, че за малките ферми индексът за „икономическа рационалност“ е 0,7 пункта – или той е под 1 пункт.

Тагове : стопанства , земеделци , топене ,