Снимка: Румен НИКОЛАЕВ
Българите използват спестовната услуга на британския финтех Revolut основно в евро и долари. Това показват актуалните данни на компанията към октомври 2024 г. Спестовната услуга „гъвкави сметки“ на приложението е активна в страната от юли 2023 г.
На българския пазар Revolut предлага спестяване в евро, долари и паунд. Лихвите варират в зависимост от избраната валута и абонаментен план в платформата – по-скъпите планове и инвестициите в долари и британски лири предоставят по-висока лихва. Те се променят на ежедневна база и към 5 ноември варират от 2.4% в евро като част от безплатния план до 4.9% в британски паунд към най-скъпия план Ultra. Сметките дават възможност по всяко време за допълнително внасяне и теглене на средства, както и за получаване на лихвата ежедневно.
Според данни на Revolut българите предпочитат да инвестират във фонд на паричния пазар в евро – там са 55% от всички активи, съхранявани от българските клиенти в гъвкавата сметка. 35% от активите пък са в американски долари, а фондът в британски лири привлича само 10% от общо инвестираните суми.
Средната инвестирана сума в гъвкавите сметки от българите, в зависимост от избраната валута, е 4670 евро, 2500 британски лири и 7260 американски долара към октомври 2024 г.
Това прилича на своеобразен депозит, но по същество услугата е инвестиция и съответно вложената сума не е гарантирана от схема за защита на влогове, както е при банковите депозити в България до 196 хил. лв.
Проучване на Revolut сред 1000 българи показва, че по-младите от Поколението Z (под 30 години) масово спестяват за лични удоволствия, докато малко по-възрастните милениали (между 30 и 45 години) – за образованието на децата си. По-ниските доходи, които поколението Z получава, му пречат да спестява толкова, колкото иска. За милениалите пък непредвидените разходи са пречка да увеличат спестяванията си.
Бумърите, или българите между 60 и 70 години, са най-засегнати от нарастващите разходи за живот, като близо една трета от тях казват, че вече им е по-трудно да спестяват.
Две трети от участниците в проучването казват, че биха отложили спестяването в полза на краткосрочното удовлетворение. 28% смятат, че поради непредсказуемите времена е по-добре да се търси краткосрочно щастие, докато 21%, въпреки че желаят да спестяват, стигат до харчене. 17% от анкетираните са скептични, че ще успеят да спестят, като по този начин предпочитат да харчат за мигновено удовлетворение.
Едва 26% от българите са посветени на изпълнението на големи планове и дългосрочни цели, като по-голяма е ангажираността сред над 35-годишните потребители.
