Рекордни загуби заради просрочени вземания отчита българският бизнес през тази година. Фирмите у нас са отписали средно около 8.3% от сумите, които не могат да съберат. Това е драматично влошаване спрямо миналата година, когато този показател е бил малко под 2%. За Европа средният процент на безнадеждните и отписаните вземания е 5%. По-зле от България е само Румъния с 9.8% загуби. Най-малко зачеркнати вземания - около 2%, имат фирмите в Германия и Великобритания.
Това показват резултатите от проучване на "EOС Груп" и института "Ипсос", проведено сред 2200 компании от 10 европейски държави.
За несъбираеми и съответно подлежащи на отписване у нас се считат плащания, забавени над 5 години. Тревога буди и фактът, че докато миналата година просрочените суми към фирми у нас са били 25% от целия обем на задълженията, сега те са 34%. Средният срок на закъснение за фирмите е 33 дни. Гражданите пък се бавят с издължаването средно 20 дни. Оказва се, че и в тази класация сме на дъното - по-нередовни платци са само гърците. В Германия и Русия пък само 10-20% от задълженията към фирми се плащат със закъснение.
Като основни причини за просрочване на плащанията фирмите посочват влошената икономическа обстановка като цяло, размера на задълженията си и високите лихви по кредити. Просрочените вземания топят печалбите на фирмите и изчерпват оборотните им средства, което реално заплашва съществуването на много тях. На този фон 1/3 от запитаните български фирми смятат, че през следващите две години ситуацията с погасяването на задълженията ще се подобри, което ни нарежда начело по "оптимизъм", сочи проучването. От "ЕОС Матрикс" нарекоха този оптимизъм "необясним", при положение че в Германия посоченият показател е под 10%, а във Великобритания - под 15%.
Въпреки високия дял на просрочените вземания само 20% от българските фирми с неизрядни платци наемат адвокатска кантора или агенция за събиране на вземанията, което ни нарежда на последно място по този показател. В същото време над половината от фирмите в Гърция и Испания с неизрядни платци прибягват до външни услуги при събиране на вземанията си.
Резултатите показват още, че само половината от българските компании проверяват платежоспособността на партньорите и крайните си клиенти. При проблем със събирането на вземанията повечето фирми късно се обръщат към специалисти - юристи или специализирани агенции за управление на вземанията. Светла Петрова от "ЕОС Матрикс" обясни, че често фирмите не разполагат с достатъчно документи, които да доказват натрупаните задължения - договори, фактури, протоколи и други. В много случаи се оказва, че длъжникът или е в процедура по несъстоятелност, или е обявил такава със задна дата, което затруднява събирането на вземанията.
По данни на Българската стопанска камара само за миналата година междуфирмената задлъжнялост у нас е била в размер на 160 млрд. лв. "От години твърдим, че това е драматично. Нека не забравяме обаче, че основният длъжник е държавата - и централната власт, и общините. Длъжници са и много от държавните предприятия", заяви за в. "Сега" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той приветства одобрените от кабинета промени в Търговския закон, които предвиждат съкратени срокове за разплащане. Те предвиждат държавата да изчиства плащанията си към фирмите до месец. За компаниите срокът също ще бъде 30 дни, освен ако страните не са се договорили друго. Данев обаче веднага отбеляза, че това не е достатъчно, защото при просрочие от страна на държавата се начисляват лихви, но не може да се запорира държавно имущество. "А би трябвало при сделки с бизнеса държавата да се държи като търговски субект, а не да има привилегии", смята той.
По данни на финансовото министерство към края на полугодието държавата е задлъжняла към различни фирми с повече от 326 млн. лева. Експертите отбелязват, че проблемът допълнително се е изострил в кризата. Причината е, че в условията на намален брой поръчки голяма част от бизнеса все още не си е получила парите за вече свършената работа.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай