Фискалната политика на България спешно трябва да се „дисциплинира“, а присъединяването на страната към еврозоната не може да се отлага повече. В противен случай репутационните щети ще са големи, включително понижаване на кредитния ни рейтинг. Такива предупреждения отправи Димитър Радев, управител на Българска народна банка (БНБ), в интервю за БТА.
Думите му са ключово предупреждение на фона на излязлата преди дни нова прогноза на МВФ за българската икономика, както и на предстоящото представяне на Бюджет 2025 г., което, по закон, трябва да се случи до края на месеца.
Както Economic.bg писа, тази седмица МВФ за пореден път понижи очакванията си за ръста на българския БВП, като прогнозира 2.3% повишение през тази година. Според Радев оценката е близо до тази на БНБ (2.2% ръст), като може да се приеме за „положителна“.
Няма качествена разлика между новата прогноза на МВФ за растежа на българската икономика през 2024 г. и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година. На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2% на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие“, смята Радев.
Той засегна и темата за еврозоната, като на въпрос кога може България да изпълни инфлационния критерий, банкер №1 посочи, че
Трябва спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в страната. Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат“, уточни Радев.
По думите му Бюджет 2025 ще покаже дали страната ни върви в правилната посока.
Запитан дали има рискове за икономиката при последващо отлагане на еврочленството, управителят на централната банка бе категоричен:
Рискът, който кредитните агенции експлицитно подчертават, е понижаването на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика“, каза Радев.
Миналия уикенд международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България с оценка ‘BBB’ с положителна перспектива. Според икономисти обаче тази новина не е особено положителна, тъй като, на практика, означава, че няма подобрение, а ако се продължава в същия дух – големи дефицити и харчове – то финансовата стабилност ще изчезне.
При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят“, каза Радев.
Колкото до приетите от регулатора през септември нови изисквания към банките за отпускането на ипотеки, централният банкер посочи, че тяхната цел не е била „да затруднят кредита“, а да „създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай