Министерството на финансите очаква най-късно през декември да бъде покрит инфлационният критерий за влизане в еврозоната. Това съобщи финансовият министър Людмила Петкова.
Средносрочният фискално-структурен план за 4-годишен период и Закона за бюджета за 2025 г. следва да бъдат одобрени от МС до 31 октомври. Все още се работи по финансовата рамка за догодина, но със сигурност тя ще бъде с дефицит до 3%. , поясни финансовият министър.
"Бюджетът за 2025 година трябва да гарантира финансовата устойчивост на страната в средносрочна перспектива и в тази връзка трябва да бъдат намерени най-добрите решения. Служебното правителство има готовност за обсъждане с политическите партии, работодателите и синдикатите за намирането на най-добрите решения за България", аргументира се Петкова.
Тя представи резултати от анализ на публичните приходи и разходи за периода 2022-2024 година, които показват нарастване на разходите, подчертавайки, че този доклад е изготвен без никакъв политически елемент.
Сравнение на приходите показало, че те растат с 5-6 млрд. лв. за тригодишния период въпреки намалени ставки и услуги. Неданъчните приходи отбелязвали спад през 2024 г., основно защото през миналата година бе внесен междинен дивидент от БЕХ в размер 800 млн. лв. При помощите и даренията, където влизат приходите по европрограми и ПВУ се редуват увеличения с намаления, обясни Петкова. Първото плащане по ПВУ бе през 2022 г. и е 2,677 млн. лв. , второто обаче в размер на 1,277 млрд. лв. не е получено и е под въпрос. Ръст има и при разходите – основно по перата за персонал, за социални и здравни плащания, вкл. пенсии и тези за издръжка на чиновници. Така от 14,6 млрд. през 2022 г. те са се увеличили на 18 млрд. лв., а за догодина почти ще се удвоят до 34 млрд. лв. „Очевиден е изводът, че разходите растат по-бързо от приходите", каза Петкова.
Очакванията на експертите от финансовото министерство за догодина са тази тенденция да се засили още заради законодателни промени за повече разходи за персонал и социални политики. При тези тенденции, прогнозите са трудни, обясни служебният финансов министър. Очакванията са за ръст на приходите от 6, 2 млрд. лв., на данъчните приходи с 6,7 млрд. лв. При помощите се очаква спад от 1,5 млрд. лв. заради второто плащане по ПВУ.
"Изводът, които може да се направи от анализа е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпът на нарастване на приходите, включителни приходите от (Националния план за възстановяване и устойчивост) НПВУ.", каза Петкова.
Министърът на финансите призова да бъде даден мандат на служебното правителство да довърши преговорите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), тъй като България рискува да изгуби милиарди левове.
"Целта на анализа е да се намерят факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, за да се набележат мерки, които да допринесат инвестиции при спазване на фискалната устойчивост ", каза Петкова. Тя добави още че България е единствената страна, която не е предоставала изменения по плана (НПВУ), както и съдържанието на глава REPower.EU отнасяща се за енергетиката.)
"Искам да се обърна към политическите партии да се организира дебат в НС да се предостави мандат на служебното правителство да довърши преговорите с ЕС, тъй като средствата които ще загуби България са в размер на милиарди лева.", аргументира се финансовият министър. Според нея България следва да изготви своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който трябва да включва необходимите инвестиции и реформи, съобразявайки се с инвестициите в ПВУ.
Пенкова отново подчерта, че служебното правителство винаги е заявявало, че основният приоритет е провеждането на честни избори така и запазването на финансовата стабилност на страната и устойчивост на публичните финанси.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай