76% е спадът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България спрямо година по-рано, показват най-скорошните данни на Българска народна банка (БНБ). За периода януари – юли нетният поток на инвестициите, макар и положителен в размер на 605.3 млн. евро, намалява с 1.9 млрд. евро спрямо съпоставимия 7-месечен период на 2023 г.
Данните едва ли са изненада, като се имат предвид скорошните новини за изтеглянето на големи чуждестранни инвеститори от българския пазар, както и продължаващата политическа нестабилност – основен източник на притеснение сред инвеститорите.
Според данните на БНБ дълговите инструменти – средствата, отпуснати от чуждестранните компании майки на дъщерните им дружества – намаляват с 485.9 млн. евро а годишна база. За сравнение, през януари – юли 2023 г. имаше годишно увеличение с 13 млн. евро. Отрицателният резултат сега означава, че дъщерните дружества връщат заемите си към централите си в чужбина.
От една страна, това е добър знак, защото означава, че способността за плащане е налице“, коментира икономистът Димитър Чобанов.
По негови думи, при положение че лихвите се покачват, минусът пред числото може да се разчете и като знак, че „българската икономика е способна да си плаща задълженията“.
Има, обаче, и друго възможно тълкуване. „Това може да означава, че няма какво да се финансира тук. Ако няма интерес към българската икономика, това означава, че ситуацията се влошава, но двете неща следва да се претеглят“, добави Чобанов.
Любопитен момент в статистиката на централната банка са данните за реинвестираната печалба през януари – юли 2023 г., когато надхвърли 2 млрд. евро. За сравнение, за тазгодишния период сумата е само 853.3 млн. евро, или с близо 50% надолу.
Чобанов подчерта няколко възможности, поради които сме свидетели на това низходящо движение.
Според него причината БНБ да отчита толкова голяма сума на реинвестираната печалба през 2023 г. е, че българската икономика е създала условията за това. Той обаче напомня, че трябва да се прави разлика между неразпределена печалба и такава, която просто е останала.
Данните за миналата година са свързани с развитията от 2022 г. Тогава икономиката се възстановяваше след COVID-19, имаше относително добър растеж, както и състоянието на българските търговски партньори беше по-добро“, казва Чобанов.
Той визира европейски страни, като Германия и Австрия, които обаче в момента не се представят особено добре.
Чобанов даде пример с промишлеността, която, както написа Economic.bg, намалява за 19-и пореден месец през юли. „Този сектор върви неизменно надолу – и обороти, и печалби, оттам нататък няма как там да има реинвестирана печалба, защото със сигурност е спаднала, ако не и някои производители да са преминали на загуба, но е възможно да не е такъв случаят“, допълни икономистът.
Едно е тези средства да останат и да се използват за увеличаване на капацитета, друго е да става въпрос за нещо, което е неразпределено към момента, но след това ще бъде, това означава, че в конкретния момент тази печалба все още не е била изтеглена, което според мен е по-скоро ситуацията“, смята Чобанов.
Като друга възможност за "изкривяване" на статистиката той изтъкна големите търговски вериги, които имат възможността да реализират допълнителни печалби при повишаващи се цени на продаваните от тях стоки.
За тях реинвестираната печалба е отварянето на нови магазини, което означава, че пазарът не расте чак толкова много, колкото те увеличават своя пазарен дял“, добави икономистът.
Логично обаче това не е добре за по-малките вериги и магазинчета, чийто дял на пазара се свива.
Инвестициите в дялов капитал намаляват почти наполовина, става ясно още от статистиката на БНБ. В периода януари – юли 2024 г. те са 237 млн. евро, докато година по-рано са били 423.2 млн. евро.
В намалението на този вид инвестиции, представляващи вноските на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащанията по имотни сделки, „няма как да се види отливът на чужди инвеститори“, смята Чобанов. Според него „това няма чак толкова голяма роля, когато не е масово явление“.
По-рано този месец стана ясно, че производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД ще затвори завода си в Мездра, като е планирано преместване в Молдова и Румъния. През юли германската корпорация за кабелни системи за автомобили Leoni също реши да затвори завода си в Плевен.
Въпросът е дали фабриката се закрива и какво се случва с нейните активи. Защото обикновено тук говорим за инвестиции в материални активи – машини, сгради и пр. Ако тези неща спрат да се използват по принцип, което не е съвсем нормалният вариант, тогава тази инвестиция трябва да я отпишем от капацитета на икономиката ни“, разясни Чобанов.
„Но обикновено машините се продават на друг производител или се изнасят в друга държава, може би това ще е вариантът с японската инвестиция. Това е, на практика, отрицателна инвестиция, с отрицателен знак“, добави той.
Ако обаче сградата на завода бъде продадена, това би било намаляване на чуждестранните инвестиции, но не би се отразило на капацитета на българската икономика.
Това, че има промени в числата, не може винаги да се тълкува еднозначно“, подчерта икономистът.
Актуалната статистика на БНБ не е достатъчна, за да се направят конкретни заключения. За тях следва да се направи по-обстойно и подробно разглеждане на проблемите.
Напоследък, за съжаление, не само чуждестранните, но и местните инвестиции не се случват. Общо инвестиционната активност у нас не е достатъчно висока и това си е цяла наука“, смята Чобанов.
Според него "има няколко ключови проблема, свързани до голям степен с имиджа на България пред инвеститорите".
"Някои си търсят причини да не дойдат, но ако те спазват правилата, смяната на правителствата не би трябвало да е фактор. Повечето инвестиции, свързани с производство, са свързани най-вече с външния пазар, така че дали тук правителството е едно, или друго, за тях не би трябвало да има някакво значение", каза Чобанов.
Други важни фактори, които инвеститорите взимат предвид, са правото на собственост, върховенството на закона и не на последно място – състоянието на пазара на труда.
Основният фактор, заради който японският инвеститор си тръгва, е повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) през последните години. Те разчитат на нискоквалифициран труд, за който да плащат минимално, и когато за последните години имаме висок растеж на МРЗ, което е резултат на въведено от българските власти погрешно тълкуване на европейска директивна, това пряко им въздейства", обобщи Чобанов.
И макар причините зад негативните числа в статистиката на БНБ да са много и сложни, тяхната разбивка трябва да светне като червени лампи, на които следва да се реагира, за да не остане България като черна дупка за инвестиции, обирани от балканските ни съседи.
