В Испания и Гърция повече от половината младежи не могат да си намерят работа. В България мнозина мислят за емиграция. А според последния Евробарометър, 60% от европейците смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. Откъде идва този песимизъм? Какъв е ефектът на кризата върху младите в Европа?
В последните години на социализма съветският документален филм "Лесно ли е да си млад" се превърна в политически хит. Той разказваше историята на едно предадено поколение, лишено от идеали и илюзии. Поколение, което презираше учителите си, съжаляваше родителите си и си представяше щастието като изкачване до върха на наркотичната игла. Днес, 25 години по-късно, младите отново са натикани в ъгъла.
Никога не е лесно да си млад. А и всяко поколение има повече от едно лице. Днес младите много често слушат една и съща музика, но шансовете им да реализират плановете си за живота са много различни. Социалното неравенство в рамките на това поколение ще е по-голямо в сравнение с поколението на родителите им. Никога преди не е било толкова лесно да станеш милионер на 30 години, но и никога не е било толкова обидно да не си милионер на тази възраст.
Няма друго поколение, за което е било толкова лесно да слуша музиката, която иска, да гледа филмите, които иска, и да говори с приятелите си по всяко време, но в същото време никога пропастта между успех и провал не е била толкова дълбока. Младите са големите губещи от сегашната финансова криза в Европа, първо, защото за разлика от други части на света Европа е застаряващ континент, и второ, защото подобно на старите в началото на XIX век, младите днес губят ролята си на най-важното поколение. Те губят усещането, че разбират света, в който живеят. Защото светът наистина се променя.
Днес е много трудно едновременно да отговориш и на въпроса какво работиш, и на въпросите къде работиш и колко получаваш. Защото тези, които имат професия, работят през цялото време, а тези, които нямат професия, работят на няколко места едновременно. В рамките на младото поколение думата заплата е изгубила смисъла си, както и думата осигуровка. Но безработицата не е единственият и даже не е главният проблем за най-младите. Един от най-разрушителните ефекти на кризата е, че съкращаването на публичните разходи води до увеличаване на цената на образованието, без това да значи подобряване на неговото качество. Във Великобритания университетските такси се увеличаха 2-3 пъти. Ако се вгледате в социалния профил на младежите, които "окупират Уолстрийт", ще видите много младежи от престижни университети, които не вярват, че ще могат да върнат студентските си заеми.
В страни като Италия един от ефектите на кризата е, че младите се видяха принудени да се върнат да живеят при родителите си. А това често се възприема като лично поражение. Или с други думи, кризата накара младите да видят с други очи света, който идва.
Но кризата е белязана от ръст на политическата активност на младите?
Вярно е, че кризата политизира част от младото поколение. Днес повече от преди можете да видите млади политически активисти на улиците на големите градове, макар че не виждате повече млади хора пред избирателните урни. Анализът на ефекта от политиката на бюджетни съкращения в периода 1919 - 2009 г. показва, че съкращаването на социалните разходи не променя драматично начина, по който хората гласуват, но води до политическа и социална дестабилизация и се увеличава опасността от политическо насилие. В този смисъл не е изненада, че когато трябва да направят своя политически избор, младите са по-склонни да подкрепят радикални партии както вляво, така и вдясно. Коментаторите обичат да сравняват сегашните протести на младите с тези от 1968 г., но тогава младите излязоха на улицата, за да кажат, че не искат да живеят като своите родители, а днес младите са на улицата, за да се борят за правото да живеят като своите родители. Парадоксът на кризата е, че тя превърна социалната сигурност в основна ценност за младото поколение. Днес младите са вторачени в това, което могат да загубят, и не вярват на обещанията за това, което могат да спечелят от разрушаването на социалната държава.
Това особено ясно личи в едно изследване на две поколения в бивша Югославия - тези, които са били на 20 години, когато Югославия се разпадна през 1991 г., и тези, които са на 20 години днес. Това, което ме порази в резултатите, е, че младите завиждат на родителите си и мечтата им е не да имат свой бизнес, а да имат макар и лошо платена, но сигурна държавна служба. За една голяма част от най-младите капитализмът се възприема като опасност, а не като възможност.
Значи ли това поява на антикапиталистическо поколение? Тези дни се навършва една година от бунтовете в Лондон, може ли да очакваме младежки бунт срещу пазара?
Една голяма част от новите млади изпитват разочарование от капитализма и гледат на сегашното общество като на несправедливо. Но това не е ново. Навярно сегашното поколение е по-малко антикапиталистическо от предшествениците си, защото за разлика от предишни поколения, които са се опълчвали срещу капитализма, това, което липсва, е политическа алтернатива на статуквото. Младите не вярват, че държавата може да компенсира залитанията на пазара. По своята нагласа новото поколение е либертарианско, като левите либертарианци отхвърлят държавата, защото е прекалено полицейска, а десните, защото все иска да преразпределя. Но в същото време в това поколение има много силно желание за общност и това обяснява силния национализъм на част от него. Новите социални медии са важен фактор в естествения начин, по който това поколение успява да съчетае култа си към индивидуализма и индивидуалната свобода и желанието си да бъде част от общност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай