Урсула фон дер Лайен беше преизбрана за втори мандат като председател на Европейската комисия - но какво знаем за 26-те заместници, които ще работят под нейно ръководство?
На държавите членки на ЕС беше даден срок до 30 август да заявят кого желаят да предложат за комисар.
Все още не всички са го направили, а политическите сътресения в Белгия и България означават вероятно забавяне. Фон дер Лайен може да отхвърли някои от мъжете, тъй като се стреми да постигне баланс между половете.
След като окончателният списък стане известен в средата на септември, те ще получат своите ресори и ще бъдат представени за одобрение пред Европейския парламент.
Това може да се окаже трудна задача - не на последно място за тези, които не изглежда да имат голям опит (35-годишния Глен Микалеф от Малта), или още по-лошо за онези, които преди това са наричали членовете на ЕП „идиоти“ (унгарецът Оливер Вархеи).
Но тези, които успеят да преминат, ще отговарят за важни въпроси - от опазването на околната среда до оказването на подкрепа на Украйна.
От юристи до лингвисти, от телевизионни звезди до шампиони по волейбол - обръщаме поглед към личностите, които могат да определят политиката на ЕС през следващите пет години.
Магнус Брунер, Австрия, ЕНП
Политическата му кариера започва през 1999 г. в кабинета на областния управител Херберт Заусгрубер, а след това в продължение на три години е политически директор на Австрийската икономическа федерация. През 2009 г. влиза във Федералния съвет, горната камара на австрийския парламент, а през 2020 г. става държавен секретар по въпросите на климата и енергетиката в правителството на Себастиан Курц. Става министър на финансите през декември 2021 г., когато канцлерът Карл Нехамер встъпва в длъжност.
Дубравка Шуица, Хърватия, ЕНП
Преди да се присъедини към партията Хърватски демократическа общност през 1990 г., Шуица работи в продължение на двадесет години като гимназиален учител, университетски преподавател и директор. Тя е първата жена кмет на Дубровник между 2001 и 2009 г. След като работи в хърватския парламент от 2001 до 2011 г. и в Съвета на Европа, тя е избрана за евродепутат през 2013 г., когато Хърватия се присъединява към ЕС. През 2019 г. тя става комисар на ЕС по въпросите на демокрацията и демографията.
Костас Кадис, Кипър, независим
Кадис е работил като изследовател в Атинския университет, преди да се върне в Кипър и да създаде отдела за опазване на природата в университета „Фредерик“. Автор е на десетки научни статии, книги и рецензии за списания, преди да се включи в националната политика като министър на здравеопазването (2007 и 2008 г.), на образованието и културата (2014-2018 г.) и на земеделието (2018-2023 г.).
Йозеф Сикела, Чехия
За разлика от повечето други кандидати, Йозеф Сикела е почти изцяло откъснат от политиката, като вместо това се фокусира върху частния сектор. Сикела започва кариерата си във Виена в банката „Creditanstalt“. След това се завръща в родината си, за да се присъедини към „Erste Group“, австрийски доставчик на финансови услуги, където работата му го отвежда в Киев, Братислава, Виена и накрая в Прага. През 2021 г. е избран за министър на промишлеността и търговията в коалиционното правителство на чешкия министър-председател Петр Фиала, но остава независим без партийна принадлежност.
Дан Йоргенсен, Дания, „Социалисти и демократи“
През 2015 г., докато е министър на земеделието и храните, той инициира приемането на закон за забрана на зоофилията в Дания. Преди това е прекарал по-голямата част от десетилетието в Европейския парламент, където е ръководил делегацията на датските социалисти и е работил по досиета, свързани с изменението на климата, износа на химикали и хуманното отношение към животните.
Кая Калас, Естония, „Обнови Европа“
Като политик Калас е била член на естонския и на европейския парламент до 2021 г. След това тя стана първата жена министър-председател на Естония. По време на престоя си в Брюксел от 2014 г. до 2018 г. Калас беше заместник-председател на делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна.
Хенна Виркунен, Финландия, ЕНП
Преди да започне политическата си кариера, Виркунен е работила като журналист във вестник и в комуникационна агенция. През 1996 г. тя е избрана за член на градския съвет на Ювескюла, а през 2007 г. влиза в националния парламент. В периода 2008-2011 г. тя е министър на образованието, където прокарва реформа за предлагане на уроци по чужди езици в по-ранна възраст, но тя се проваля поради силната опозиция. Виркунен е министър на местното самоуправление през 2011-2014 г. Избрана е за депутат в Европейския парламент през 2014, 2019 и 2024 г.
Тиери Бретон, Франция, „Обнови Европа“
Бивш бизнесмен, главен изпълнителен директор на „Atos“ и „France Telecom“, до 2007 г. е бил и министър на икономиката в кабинета на президента Жак Ширак. От 2019 г. той е еврокомисар, като отговаря за вътрешния пазар, цифровата, космическата и отбранителната индустриална политика на ЕС.
Урсула фон дер Лайен, Германия, ЕНП
След известен период на медицинска практика, през 2003 г. тя влиза в местната политика на Германия. От 2005 г. е министър при канцлера Ангела Меркел с ресори, включващи семейни въпроси, труд и отбрана. През 2019 г. става първата жена председател на Европейската комисия, а през юли 2024 г. получава подкрепата на евродепутатите за втори мандат.
Апостолос Дзидзикостас, Гърция, ЕНП
През 2000 г. той натрупва първия си професионален опит в Конгреса на САЩ, работейки за председателя на Комисията по външни работи. Завръща се в Гърция през 2001 г. и създава компания за производство и преработка на биологични млечни продукти. През 2007 г. влиза в гръцкия парламент от дясноцентристката партия „Нова демокрация“ на настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис, като през 2009 г. губи мястото си. На местните избори през 2010 г. става заместник областен управител на Централна Македония, а през 2013 г. замества управителя Панайотис Псомиадис, който е осъден за неизпълнение на служебните си задължения. През 2020 г. е избран за председател на Европейския комитет на регионите - незаконодателната асамблея на местните политици в ЕС.
Оливер Вархеи, Унгария, „Патриоти за Европа“
През 1995 г. работи в правния отдел на унгарското министерство на промишлеността и търговията, а през следващата година се премества във външното министерство, за да работи по въпросите на присъединяването към ЕС. През 2001 г. се премества в постоянното представителство на Унгария в ЕС, където изпълнява различни функции в областта на правните въпроси, а след това три години работи като ръководител на отдел в Комисията. През 2011 г. се завръща към дипломацията, а през 2015 г. е повишен в посланик на Унгария в ЕС. От 2019 г. е комисар по разширяването на ЕС, като отговаря за наблюдението на върховенството на закона и привеждането в съответствие с ценностите на ЕС в страните кандидатки.
Майкъл Макграт, Ирландия, „Обнови Европа“
Макграт участва в първите си местни избори на 22-годишна възраст и има професионален опит както в публичния, така и в частния сектор. В периода 2022-2024 г. Макграт е министър на финансите. Преди това е бил министър на публичните разходи.
Валдис Домбровскис, Латвия, ЕНП
През 2002 г. той влиза в националната политика като министър на финансите и работи като лабораторен асистент в Германия и Латвия и като докторант в САЩ. В периода 2004-2009 г. е член на Европейския парламент в Комисията по бюджет. През 2009 г. Домбровскис се завръща в Латвия и става министър-председател, но през 2013 г. подава оставка след срутването на търговски център, при което загиват 54 души. От 2014 г. той е част от колегията на Европейската комисия, като отговаря за ресорите търговия, финанси и икономика.
Андриус Кубилиус, Литва, ЕНП
Кубилюс е избран за депутат в литовския парламент през 1992 г., където става председател на комисията по въпросите на ЕС. Два пъти е министър-председател - 1999-2000 г. и 2008-2012 г., като междувременно е лидер на опозицията. От 2019 г. е евродепутат, като участва в комисиите по промишленост и външни работи.
Кристоф Хансен, Люксенбург, ЕНП
Кариерата на Кристоф Хансен е съсредоточена в Брюксел. Първата му работа след университета е като политически съветник на евродепутата от Люксембург Астрид Люлинг, след което през 2014 г. започва работа в постоянното представителство на страната си в ЕС, а след това в Търговската камара. През 2018 г. влиза в Европейския парламент, когато Вивиан Рединг се отказва от мястото си, и запазва позицията си след изборите през 2019 г. Хансен се присъединява към комисията по международна търговия, като работи по въпросите на реформата на Световната търговска организация, отношенията между ЕС и Китай, чуждестранните субсидии и „зелените облигации“. Той е преизбран през 2024 г.
Глен Микалеф, Малта
В Министерството по въпросите на ЕС на Малта Микалеф оглавяваше отдела, отговарящ за външната дейност и подготовката на председателството на Малта на Съвета на ЕС през 2017 г. По-късно той ръководи отдела за координация на ЕС в Министерството на външните работи. През 2020 г. става съветник на министър-председателя Роберт Абела по въпросите на ЕС и Европейския съвет.
Вопке Хукстра, Ниерланидя, ЕНП
Хукстра е бивш министър на външните работи (2022-2023 г.) и министър на финансите (2017-2022 г.). Бил е лидер на Християндемократическата партия ЦДА 2020-2023 г., както и член на парламента и сената. Преди да влезе в политиката, той е партньор в американската консултантска компания за управление „McKinsey“ и работи за петролната компания „Shell“ в Берлин, Хамбург и Ротердам. Той е номиниран от нидерландското правителство за наследник на напускащия комисар по въпросите на климата Франс Тимерманс през август 2023 г.
Пьотр Серафин, Полша, ЕНП
Започва кариерата си в Полския комитет за интеграция в ЕС през 1998 г., а през 2009 г. става негов заместник държавен секретар, преди той да се слее с Министерството на външните работи. Серафин е работил в кабинета на бившия полски еврокомисар по финансите Януш Левандовски и като началник на кабинета на председателя на Съвета Доналд Туск. През 2023 г. е назначен за изпълняващ длъжността постоянен представител на Полша в ЕС.
Мария Луис Албукерке, Португария, ЕНП
Албукерке е португалски министър на финансите от 2013 до 2015 г. Между 2016 г. и 2022 г. тя е директор без изпълнителни функции в базирания в Лондон „Arrow Global“, а през 2022 г. се присъединява към надзорната и одитната комисия, съвета по риска и назначенията в „Morgan Stanley Europe“.
Виктор Негреску, Румъния, „Социалисти и демократи“
През 2014 г. е избран за евродепутат от групата на социалистите и демократите, а през 2017 г. заема пост в румънския кабинет, отговарящ за въпросите на ЕС. Преизбран за евродепутат през 2020 г., той става заместник-председател на комисията по култура, както и член на комисията по бюджет. След като печели нов мандат тази година, на 39-годишна възраст той вече е заместник-председател на Европейския парламент. Преди да влезе в политиката, Негреску прекарва няколко години като журналист, а също така е работил като университетски преподавател, съветник на заместник-председателя на комисията по правни въпроси на Европейския парламент и консултант.
Марош Шефчович, Словакия, „Социалисти и демократи“
От 2009 г. насам Марош Шефчович заема различни длъжности в Европейската комисия - от човешки ресурси до енергийна и космическа политика. Многократно е бил награждаван с допълнителни задължения, включително по Зелената сделка на ЕС и отношенията с Обединеното кралство след Брекзит. Той ще бъде най-дългогодишният комисар в следващия мандат и ако остане през целия мандат, ще счупи рекорда, поставен от Вилхелм Хаферкамп, германски комисар от 1967 до 1985 г. Преди да стане член на Комисията, той е дипломат от кариерата, като през 2004 г. става посланик на Словакия в ЕС след постове в Израел, Канада и Зимбабве.
Томаж Весел, Словения, "Обнови Европа"
Весел започва кариерата си като консултант по обществени поръчки в края на 90-те години. През 2004 г. става първи заместник-председател на Сметната палата на Словения, която ръководи в продължение на девет години, считано от 2013 г. Паралелно с това Весел е председател на независимия одитен комитет на ФИФА.
Тереса Рибера, Испания, „Социалисти и демократи“
В момента Рибера е заместник-председател на правителството на Испания и министър на екологичния преход и демографските предизвикателства. Тя става държавен служител през 1995 г., когато започва да работи по въпросите на околната среда. По-късно оглавява Института за устойчиво развитие и международни отношения в Париж, а през 2018 г. придобива обществена разпознаваемост, когато се присъединява към кабинета на министър-председателя Педро Санчес.
Йесика Розуол, Швеция, ЕНП
Розуол е избрана за първи път за член на шведския парламент от групата на умерените през 2010 г., като работи в данъчната комисия. Работила е и по въпроси, свързани с политиката за защита на потребителите, и е била член на Съвета за прозрачност към Агенцията за защита на потребителите. През 2022 г. тя е назначена за министър по въпросите на ЕС - пост, който заема до обявяването на кандидатурата ѝ за член на Комисията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай