Понеделник, 11 Ноември 2024

Вейповете: забрани ги, ако можеш

 Вейповете: забрани ги, ако можеш
Публикация   19 Авг, 2024   /     Десислава Николова, Капитал   /     829

Контролът върху продажбите на е-цигари е почти нулев

  • Депутатите предложиха да забранят продажбата на вейпове на непълнолетни и чрез специален текст в Закона за закрила на детето, въпреки че от десетилетия това е забранено в Закона за тютюна.
  • 100 млн. лв. продажби на електронни цигари са миниатюрен пазар на фона на тютюневото потребление от 5 млрд. лв., но сегментът бързо набира скорост.
  • Бумът на течния никотин и вейпването в България се превърна в мода сред младите хора. Останалите без бандероли продукти все още се продават свободно, основно по интернет, макар това да е забранено.

   Те са сладки, вкусни и лесни за употреба. Шарени, имат вид (а понякога и име) на бижу. Не са цапащи като цигарите, нямат дим, нито стигма, остатъчният вкус в устата не е лош.

   Категорията на т.нар. вейпове (електронните наргилета) преживява бум в България. Навсякъде можете да видите хора, които използват пластмасовите или метални устройства. А част от тях са млади и непълнолетни.

   Това би трябвало да е незаконно - според Закона за тютюна дори безникотиновите вейпове се приравняват към цигарите и продажбата им се регулира. Тази забрана толкова очевидно не работи, че тази седмица парламентът се наложи да я гласува допълнително и изрично в друг закон - този за Закрила на детето. Съмнително е, че повтарянето ѝ на ново място ще доведе до по-сериозна регулация.

   През 2023 г. в страната са купени над 10 млн. електронни цигари. От тях над 80% съдържат никотин. Сред останалите има вейпове, съдържащи никотинови соли и двете основни вещества, добити от канабис - CBD и тетрахидроканабинол. Продават се легално над 90 хиляди разновидности на електронни цигари с всякакви вкусове, пълнители, с патрончета никотинови соли, леден ефект.

   Този пазар расте, но въпреки това към момента става въпрос за един сравнително малък дял от общия пазар на тютюневи и подобни изделия - 0.8% по данни на световната маркетингова агенция NIQ и около 2% неофициално, тъй като пазарните проучвания не обхващат напълно специализираните вейп магазини и интернет продажбите.

  В Западна Европа и САЩ категорията преживя своя възход преди време, но вейповете са в период на истински бум в България от пандемията през 2020 г. насам. Новите потребители искат всичко да е лесно и красиво. Така вейповете се оказаха необходимият продукт, към който насочи погледите си старата индустрия.

  Държавата може успешно да контролира търговската част - въведоха се акцизи, изисквания за максимално съдържание на никотин, но се проваля в контролиращата си функция спрямо децата.

              Защо се налага новата забрана

   На хартия в България има много въведени забрани. Забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е на повече от 12 години, но масово не се спазва. Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, каквито са и електронните цигари, е въвел забрана за продажбата им близо до училища, детски ясли и градини, като последните поправки са от 2016 г. Забранена е продажбата на тези изделия на лица под 18 години и те нямат право да се рекламират на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.

 

   Пак от 2016 г. има ограничение за течностите, съдържащи никотин, и начините, по които може да се пускат на пазара. От 2019 г. тези течности трябва да използват само висока степен на чистота и да не съдържат опасни съставки. Забранено е също така да съдържат витамини или други добавки, които въвеждат в заблуждение, че изделието е полезно за здравето или представлява намалена опасност. Има забрана да съдържат кофеин или други добавки и стимулиращи съединения, които се свързват с енергия и жизненост. Забранено е димът да се оцветява и да се съдържат добавки, които са канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията в неизгорена форма.

  Има и (напълно неработеща) забрана за учениците да посещават наргиле баровете.

   С две думи, би трябвало да няма нужда от още забрани. Въпреки това законодателите в този доизживяващ времето си парламент гласуваха поредна поправка - този път в Закона за закрила на детето, където забраниха и продажбата на вейпове без никотин на непълнолетни. Причина за това стана клип на млада майка, която диша райски газ от балон пред детето си. Към забраните за райския газ някак автоматично се прибавиха и електронните цигари, след като 15-годишна ученичка получи гърч след употреба на вейп и беше приета по спешност в болницата в Пазарджик.

   Заговори се и за нова забрана на енергийните напитки, както винаги става, когато депутатите показват, че се грижат за общественото здраве. В същото време в интернет се продават свободно електронни цигари, които съдържат CBD и тетрахидроканабиол, въпреки че и това е незаконно, но, изглежда, никой не контролира това.

             20% проблем

   На фона на статистиката това изглежда като малък проблем: само 20% от продаваните в България вейпове са без никотин. Проблемът е, че те се използват като врата към огромния никотинов пазар. Тъй като безникотиновите вейпове не попадат толкова изрично под ударите на закона за ограничения в продажбите или рекламата, защото са последни в редицата свързани с тютюна изделия, те са изключително лесен и удобен начин за производителите да привличат млада клиентела. Когато веднъж са свикнали с употребата им, преминаването към никотинови такива става много по-лесно.

   Историята на е-цигарите

   Първият изобретател на бездимна цигара е Джоузеф Робинсън през 1927 г., но устройството никога не е било произведено и продавано. Вторият патент е през 1963 г. и е на Хърбърт Гилберт, който използва система за нагряване на течност, за да я превърне в пара. Неговият прототип също никога не е влизал в производство. Първият комерсиален вейп продукт - електронна цигара, която се предлага на пазара и съдържа никотин, е от 1979 г. и е на Филип Рей, един от пионерите в компютрите, и неговия помощник-физик Норман Джейкъбсън. Пазарът обаче не е готов за изобретението.

   За рождена дата на съвременната електронна цигара се счита 2003 г., а неин изобретател е Хон Лик - фармацевт, който изобретява устройство подобно на цигара, което нагрява течен никотинов разтвор. Продуктът е кръстен Ruyan и през 2006 г. започва да навлиза в Европа и в САЩ.

   Според доклада на Световната здравна организация СЗО "Пристрастяване на следващото поколение" в световен мащаб приблизително 37 милиона деца на възраст 13-15 години употребяват тютюневи или свързани с тях изделия, а в много страни процентът на употреба на електронни цигари сред подрастващите надвишава този при възрастните, а темпът, с който се увеличава сред младежите, е почти три пъти.

   Докладът цитира проучване в САЩ, което показва, че "повече от 70% от младите потребители на електронни цигари не биха ги употребявали изобщо, ако имаха вкусове и аромати, различни от плодови, бонбонени или сладки храни". Д-р Рюдигер Креч, директор на СЗО за насърчаване на здравето, подчертава в свое изявление, че "използването на подходящи за деца аромати като например захарен памук и дъвка, съчетани с елегантни и цветни дизайни, които наподобяват играчки, е явен опит да се пристрастят младите хора към тези вредни продукти".

   "Пазарните условия определят, че компаниите, които се занимават с поддържане на никотиновата зависимост, трябва да си намерят друг механизъм, по който да привличат нови клиенти и да могат да си осигурят бъдещите постъпления", обяснява д-р Александър Симидчиев, председател на парламентарната здравна комисия. Според него "продуктите без никотин, но с изпаряване на някаква течност, тютюнопушенето и употребата на никотин съдържащи устройства, включително нагреваемите цигари - всички разчитат на една сложна система от зависимости. Едната е зависимостта от никотина, а другата - социалната зависимост и възможността хората да се чувстват част от определена социална група".



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha